Септемврийските празници

печат

По официалните празниците съдете за държавата и покореното от нея общество. По премълчаваните дати – още повече.

Ако живеехме в свят на пряко самоуправление и солидарна икономика, през септември бихме първо се сещали за събития като откриването на пеницилина (1928), първото заседание на Българското книжовно дружество (1881), довършването на „Мона Лиза“ (1478), първия полет с дирижабъл (1852), откриването на праисторически рисунки на 17 хиляди години (1940), първата работеща интегрална схема (1958), първия обект с човешки произход на Луната (1959), първия сингъл на „Бийтълс“ (1965).

В краен случай – свършека на Втората световна война (1945), протестът в Русе срещу обгазяването на града (1987), първата конвенция за ограничаване лова на китове (1931).

За съжаление, върху днешния ни ден още хвърлят сенките си гадости от сорта на началото на Втората световна (1939), преврата на Пиночет в Чили (1973) и на Еврен в Турция (1980), гибелта на миньори в Бобов дол (1997), смъртта на последния тасманийски вълк (1936) и убийството на последния балийски тигър (1937), подписването на пакта Рим – Берлин – Токио (1940), клането в Бабий Яр (1941), създаването на петролния картел ОПЕК… и първото издание на „Капитала“ на Карл Маркс (1867).

У нас, по времето на победилия държавен капитализъм на БКП, септемврийските празници преливаха от лъжи. Под строй приветствахме „Деня на свободата“ 9 септември и „Антифашисткото въстание“ от 23 септември 1923 г.

Само че и преди, и сега, никога не сме имали дата на наистина настъпила СВОБОДА, нито на успешно въстание. Празнуваме ЧУЖДИ ПОБЕДИ над нас самите.

Професионални превратаджии издигнаха на власт Отечествения фронт, доминиран от БКП, подчинена на Кремълското началство. Народът покорно прие случилото се. Червената армия, която 10 години по-късно се сдоби с паметник в центъра на София, бе основното действащо „лице“ в предопределения сценарий на „Великите сили“. Вкарана в съюз с Германия, страната ни нямаше изгледи за друга участ. Какво празнувахме тогава? Привилегиите на партокрацията.

Днес, във времето на победилата частна многопартийна олигархия, кършим ръце за „избитата най-добра част от нацията“ през 1944. Все едно предишният режим не е избивал „най-доброто“! Все едно и сегашната ни „демокрация“ не прати на вечен гурбет милион и половина души, сред които немалко „най-добри“! Лозунгите на БКП говореха за свобода, равенство и справедливост, липсвали в царството. Делата на БКП потъпкаха свободата, спретнаха „равенство“ за мнозинството и привилегии от царско ниво за партийната върхушка. Днешната власт установи свобода само за платежоспособни, постигна небивало никога преди неравенство, а справедливостта подмени с „правосъдие“, прославило се с корупция и произвол. Оттук обяснима е носталгията за разкрасеното от митотворци минало – както болшевишкото, така и царското.

„Антифашисткото въстание“ от 1923 г. е трагичен гаф, кървава авантюра по заповед на Коминтерна. Закъсняло, несъобразено с обстановката и останалите след Деветоюнския преврат сили, започнало хаотично и разпокъсано, без участието на големите градове, на всичко отгоре под изпреварващите удари на правителството, улеснено от Междусъюзническата военнотехническа комисия да подсили армията за смазване на бунтовете – за „борбата с болшевизма“ следват и други облекчения на клаузите на Ньойския договор. Този гаф държавата на БКП замаза с множество паметници, ритуали и митове. Сегашната власт пък намали официално признатите жертви от 30 на 5 хиляди, почти героизира палачите на виновни и невинни от наказателните военните части и четите на ВМРО. Заслужавалото далеч повече основание за честване Юнско въстание остава в сянката на полузабравата – и преди, и сега.

Ирония на съдбата – на 24 септември 1923 г. в Берлин се прожектира първият озвучен филм. Средствата за изопачаване на истината изведнъж стават още по-мощни.

Съединението на България на 6 септември 1885 г. също нито е „продължение на революционните възрожденски традиции“, нито „важна стъпка към национално обединение“. Революционен акт обслужва реакционна кауза – идеалите на „Свята и чиста република“ са погребани още по-дълбоко. Показателно е, че за „честито Съединение“ през 1941 г. е разширен списъкът провинения, за които се полага смъртна присъда по Закона за защита на държавата. В обединеното Княжество народът обеднява, управляващата класа богатее. Е, но пък вече имаме „национално достойнство“! За същото поведение днес се подиграваме на руснаците – бедни, но горди с „величието“.

Още по-нелепо е днешното празнуване на „Независимостта“ от 22 септември 1908 г. Православната сатрапия на Фердинанд напуска килватера на една загниваща империя, за да попадне в зависимост от други имперски сили и техни съзаклятия – толкоз. По-добре на 22-ри да честваме Първата френска република (1792) или в краен случай решението на Линкълн да обяви всички въстанали роби в метежните южни щати за свободни (1862) – тези събития имат далеч повече общо с понятието „независимост“ от акта на закичване на човек с болни амбиции с царска корона. С подсилено самочувствие той вкарва страната в катастрофални безумия, политиката му причинява Владайското войнишко въстание на 24 септември 1918 – недолюбвано от БКП, защото не е издигнало болшевишки лозунги, оклеветявано като „измяна“ днес от „патриотите“, които очевидно смятат, че управляващите са останали „верни“ на народа, вкарвайки го в смрадливи фронтови окопи, в мизерия на дълбокия тил, да го дупчи жилото на войната, докато те дебелеят от меда ѝ.

Това са септемврийските ни празници, сегашни и предишни. Повод за ракийка и салатка у дома, за изявления в медиите и перчене по „мероприятия“. Заместители на истинските поводи за гордост и дейно желание да направим живота си достоен. Остана май само 15-ти, началото на учебната година, в ролята на „безспорен обединител“. Предвид състоянието на образованието ни днес обаче, по-добре изобщо да не обелваме дума и за този ни провал като народна воля за свобода и независимост. •

Николай Теллалов

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *