Шап и граници

В две села избиха добитъка заради шап – едно наистина опасно и мъчително за хора и животни заболяване.

печат
В две села избиха добитъка заради шап – едно наистина опасно и мъчително за хора и животни заболяване.
В две села избиха добитъка заради шап – едно наистина опасно и мъчително за хора и животни заболяване.

В две села избиха добитъка заради шап – едно наистина опасно и мъчително за хора и животни заболяване. На стопаните на изкланите овце, крави и кози обещаха 100% компенсация, но премълчаха точно кога ще сколасат да я дадат. Много повече внимание се обърна на факта, че заразата дошла от Турция, та затова правителството пое инициативата да възстанови граничните заграждения. 143 километра мрежи от бодлива тел, на всичко отгоре и за наша си сметка. Европа може и да не плаща, но трябвало да ни признае усилията по опазването на европейските граници – така разсъждават „скъпите“ ни държавници.
Лесно обещаните компенсации, както и препаратите за умъртвяване на добичетата можеха да бъдат спестени, ако преди това ветеринарната служба си беше дала труда да имунизира животните. В Турция, между другото, тъкмо в районите, съседни с българските села Кости и Резово, шап няма, а и животните им са ваксинирани – безплатно. Явно комшийската ветеринарна служба се чувства отговорна да взема превантивни мерки, докато нашата, по заявление на „отговорни“ чиновници, не била нормативно задължена да го върши.
Тихата бюрократично-политическа паника заради невлизането на страната ни в Шенгенската зона очевидно води до престараване и натрапчиво подмазване пред Брюксел. Шенген, освен всичко друго, значи и гарантирано опазване на границите на ЕС не от диви прасета и питомни биволи с шап, а от нелегални емигранти. От хора, тръгнали да се спасяват от мизерия или гонения в собствените си страни. Какво по-добро средство срещу тях от бодливата тел с монтирана сигнализация! Шапът е само повод.
Проектът „глобализация“, който беше рекламиран като свят без граници, но целеше най-вече по-удобна експлоатация на евтин труд, прояви някои свои „странични ефекти“, може би поносими за транснационалните капиталисти, но нежелани за европейските администратори и местните бизнесмени – например нарасналата интернационализация на труда, поради която въпрос на време е да се надигне нова вълна борба за социални права.
Затова няма да е чудно, ако ЕС одобри хрумването на българските министри за бодлива тел по границите. Европа не иска емигранти – само евтино произведените от тях (и скъпо препродаваните) стоки, за които загражденията не важат.
Васил Арапов

Остави коментар

  • „развитие“ на случая:
    1) отново шап и отново близо до турската граница;

    2) ще бъдат обезщетявани САМО ОНЕЗИ собственици на животни, които ПРЕДОСТАВЯТ ДОКУМЕНТ за тях…
    (откога добитъкът има лични карти?)
    (държавата не се ограничи с това заявление, замминистърът изсипа огън и жупел по повод някакви „финансови нарушения“, извършени според него от хората, които гледат добитък! естествено, винаги е виновен потърпевшият…)

    3) граничните огради ЩЕ се построят – потвърдено…
    мнението на някои специалисти по този повод е: дивите животни ще си минат безпрепятствено, единствената защита е ВАКСИНАЦИЯ.

    целта обаче е да се построи ограда (за да се влезе в Шенгенската зона с ореола на „защитници на европейските граници“), както и (МНОГО вероятно) да се съсипе местното производство на месо и мляко, сигурно в полза на вносителите на същите продукти от чужбина.

    при положение, че препаратите за умъртвяване са почти на същата цена като ваксините (но за първите държавата е щедра!), какво друго предположение е редно да се направи?
    че проблемът не се решава просто заради дебилизъм?
    Добра версия, ама надали изцяло вярна, особено щом има кой да спечели от цялата тази гадна ситуация.

    (дали пък ако ветеринарите приспят висшите кадри на министерството на облаците и валежите, пардон, земеделието и горите, нещата няма да се оправят? Може и с празна инжекция – малко въздух във вената.
    Струва си да се опита, според мен)

Вашият отговор на Шаркан Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *