Синдикална солидарност с борбата на Костадина Кунева

печат
През първата събота на септември се провежда ежегодният международен панаир в Солун. За обикновените хора в Гърция това обаче не е повод за чаша коктейл в компанията на преуспяващи капиталисти и корумпирани държавници, а точно обратното – да протестират и да насочат вниманието на обществото към социалните проблеми.
Така в Солун хиляди демонстрират в „независим класов“ протест, за срам на партийно контролираните синдикати, а през това време в Атина избухват нови антиполицейски бунтове.
През първата седмица на септември Гърция отново видя оголените зъби на класовия антагонизъм, предизвикан от засилващата се полицейска бруталност и безотговорност.
В събота, на 5 септември, се състоя тържественото откриване на 74-тото международно „Експо“ в Солун – традиционната трибуна за правителствени хвалебствия и обещания се оказа изправена пред хиляди хора, излезли на улицата в „независима класова“ протестна демонстрация – независима от партийно контролираните шествия на опитомените синдикати ПАМЕ и ГСЕЕ. Демонстрацията беше водена от ПЕКОП, атинския съюз на чистачите, чийто секретар – българката Костадина Кунева – беше залята със сярна киселина миналия декември от мутри на фирмата, в която тя работи. В своя призив за борба ПЕКОП обяви:
„В мрачните дни, които те ни подготвят, нека сме готови, нека се организираме, нека незабавно отвърнем на удара с една топла есен и гореща зима. Няма да забравим декември! Няма да забравим куршумите, които убиха Алексис, нито киселината, която изгори К. Кунева, главния секретар на ПЕКОП! Всеки ден ние изпитваме социалната война. Костадина е знамето на нашата борба!
Няма да висим на опашка пред синдикалните бюрократи, които постоянно се съюзяват с шефовете и държавата, разпределят както „партиите на властта“ привилегиите на класовото съглашателство, имат наглостта да говорят от наше име, от името на работническата класа, забиват нож в гърба на нашите борби. Нищо няма да отстъпим пред тези, които постоянно се опитват да ни контролират, да превърнат нашите борби в бюлетини, а когато дойде декември, минават на другия бряг на реката. Работниците трябва да демонстрират и да се борят против шефовете без никакви фалшиви посредници и доброжелатели от тази или онази бюрокрация. Освобождението на работническата класа е дело на самата работническа класа!“
Освен ПЕКОП в независимото шествие бяха още работници от водоснабдяването (ден преди шествието анархисти спуснаха огромен транспарант от университета против приватизацията на водоснабдяването), безвластните комунисти от ЕЕК и над 500 млади анархисти, предимно от Антиавторитарно движение Солун, както и група анархисти от Федерацията на анархистите в България, сред които бяха и български младежи-емигранти от Атина. Имаше лек сблъсък с ченгетата, когато няколко другари нападнаха група жандармеристи с димки и бомбички, което предизвика контраатака от наброяващата по официални данни 2500 души тежко въоръжена полиция със сълзотворен газ и серия от сблъсъци в околните улички. Бригада от 50 моторизирани полицаи използва случая да арестува 15 члена на Антиавторитарно движение, които прибираха знамената към своя социален център. След това същата група моторизирани ченгета атакува друг социален център на АД със сълзотворен газ, където през това време екип на „Свободна мисъл“ взимаше интервю от майката на Костадина Кунева – Елена Дечева, което можете да прочетете по-долу. До сериозен сблъсък с полицията не се стигна.
През това време в Атина свободният квартал Екзархия за пореден път се превърна в бойно поле след като полицай се опитва да спре и да задържи две деца, рисуващи графити. Когато хората се затичват да помогнат на децата, ченгетата вадят оръжие – нещо непростимо за жителите на свободния анклав. Реакцията срещу полицейското насилие предизвиква голяма полицейска атака срещу освободения парк Наварино, намиращ се на метри от мястото, където Александрос Григоропулос е убит миналия декември. Избухва тежка битка между анархистите и полицейските сили. По време на сблъсъците петима души са арестувани, един от които е ранен сериозно и е хоспитализиран. Полицията твърди, че има трима ранени полицаи и две полицейски коли са унищожени.
На следващата нощ жандармеристите на пост в близост до освободения парк са атакувани с коктейли „Молотов“. Скоро целият район е ограден от горящи барикади, които не позволяват на моторизираната полиция да нахлуе.
Майката на Костадина Кунева пред Иво от Свободна мисъл
Малко след протеста, точно преди полицейската атака със сълзотворен газ, успях да се видя за втори път с майката на Кунева, Елена Дечева. Посрещна ме с прегръдки и много радост. Беше дошла да протестира в Солун, заедно с другите членове на ПЕКОП – Синдикатът на чистачките и гледачките от област Атика. По-късно се видяхме в новия социален център на Антиавторитарно движение, Солун – „Микрополис“. Помолих я да разкаже какво се случва с Костадина Кунева и нейната кауза след първата ни среща на 29 март тази година.
Елена: Лечението на Костадина отива на добре, но ще трябва още много време, за да приключи напълно – сигурно една година поне, не са започнали още да лекуват очите ѝ, да не говорим, че имаме проблем и с хранопровода. Пластичните хирурзи също имат много работа още, защото до момента са направени само грубите операции. Някъде около декември казаха, че ще направят и пластичната операция на носа (половината е унищожен).
Как се оправяте с парите в момента? Получавате ли още помощи?
Много малко останаха помощите, но все още има хора които помагат. ИСАП плащат парите за частния персонал (ИСАП е метрокомпанията в Атина – те плащат част от парите за болницата, защото Кунева като чистачка е работила и в метрото). Те плащат за санитарите, а не за лечението. Самото лечение в болницата се покрива от нейните осигуровки и досега е безплатно.
Подкрепата, която хората в Гърция изразяват за Костадина, напоследък като че ли позатихна. Мислите ли, че отново ще се възроди ?
Аз не смятам, че е затихнала, защото сега беше лято, повечето хора бяха в отпуски и смятам, че сега след септември всичко ще започне наново, защото много хора идват при мен и се интересуват за нея и вероятно ще започнат отново демонстрациите.
От България очаквате ли някаква помощ или само това, което беше досега?
Честно да ви кажа от България не очаквам нищо, защото след първите пари от профсъюзите и министъра на труда, други пари никой не е донесъл и затова нищо не очаквам. Имаше някои групи за солидарност, които донесоха, например вие от ФАБ.
От българската църква в Гърция донесоха много малко пари също, но все пак всичко е помощ. Също така българите в Атина направиха един концерт, за да съберат средства за нея, и от там дойдоха малко пари. Една писателка, която си продава книгите, и тя ми донесе 35 евро, колкото е спестила – толкова. Знаеш, българите в чужбина сме бедни, не можем да спестим много пари.
Костадина продължава ли да се интересува от синдикална дейност, от това, което синдикатът ѝ прави?
Да, интересува се много и постоянно поддържа връзка с нейните колеги. Винаги, когато поиска, им се обаждам и те идват на посещение и я информират какво правят, винаги говорят за синдикална дейност.
След това се срещнах с Христина Пападопули – една от активистките на ПЕКОП – и я попитах каква е дейността на синдиката сега, след случая с Кунева.
Христина: Този синдикат беше създаден през 1999 година. Хората, които го създадоха, бяха с различни политически убеждения, а беше съставен и от гърци и имигранти заедно. Първите синдикални избори бяха през 2000 година. Първият секретариат се състоеше от четирима имигранти и трима гърци. Нашата главна цел и тогава, и сега беше да премахнем робските условия на труд на работните места. През 2000 ситуацията беше дори по-тежка, отколкото е сега. Голямото мнозинство от хората нямаха никакви осигуровки, нямаше работни облекла за чистачите, всички имахме минимални права и като цяло експлоатацията беше много силна. Аз самата работих 5 години като чистачка на автобусна компания в Атина и това е едно от най-лошите места като условия на работа, които можете да си представите – особено като имаме предвид времето – ужасни горещини през лятото и ледени нощи през зимата – аз работех като чистачка през нощта. За всичко това получавах тогава еквивалент на 100 евро за месец, което за Гърция е страшно малко. През зимата на автогарата краката ми от колената надолу замръзваха напълно. Първата синдикална дейност на чистачите в цялата профсъюзна история започна от нашия съюз. В първата си стачка поискахме работни униформи, обувки и увеличение на заплатите и успяхме да ги получим. Не получихме толкова пари, колкото поискахме, но все пак беше победа. Тази стачка беше предизвикана от един инцидент – на автогарата избухна голям пожар и жените, които бяха по това време в обедна почивка, за малко да умрат.
Тук интервюто беше прекъснато от полицейската атака със сълзотворен газ срещу социалния център.
Екип на СМ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *