Скъп хляб и евтини зрелища

Подслушването е скандално, да. Но това е властта, това е държавата – без полицейщина не може да функционира!

печат
Подслушването е скандално, да. Но това е властта, това е държавата – без полицейщина не може да функционира!
Подслушването е скандално, да. Но това е властта, това е държавата – без полицейщина не може да функционира!

Подслушването на висши правителствени чиновници е поредният скандал у нас. Публиката на политическото шоу обаче без особен интерес посрещна новата развлекателна програма. Има далеч по-съществени за народа проблеми, че да се прехласва по измислени. Например въпросът с отпуските или скокът на цените на хляба и олиото. А уж имаше добра зърнена и слънчогледова реколти. Причината за поскъпването: износ, парите влезли в джоба на търговците, налага се закупуване от чужбина. Нищо ненормално, уверяват ни, това е пазарната икономика. Какво значение има, че противоречи на здравия разум! Измамната алтернатива е повече държавен контрол – „да е като по времето на Живков“, когато имало „здрава ръка“. Лесно забравиха режима на тока, предизвикан от износа на електрическа енергия – тъкмо по решение на „силната държава“. Сегашният премиер не крие симпатиите си към „онова“ време и сигурно заради това е тръгнал да го връща с най-същественото – полицейщината.
Подслушването е скандално, да. Но това е властта, това е държавата – без полицейщина не може да функционира. Открай време се знае, че СРС е бумеранг, който винаги може да удари пусналите го държавници. Но удря така, че да оцелява самата система. Посланието е: отделни хора са сгрешили, но не и институциите. Трябва само повече контрол, повече власт – и всичко ще се оправи.
Дали?
Ако преодолеем погнусата и погледнем съдържанието на записите от СРС, лъсва поуката, че властта отвътре, освен грозна, е и неефективна. Министри и шефове на служби не работят като един екип, а гледат да се прецакат взаимно. Излезе наяве – отново надали учудващ факт, – че премиерът, на думи борец против корупцията и рицар на законността, покровителства отделни бизнесмени, пази ги от същия закон, в който неуморно се кълне. Имайки предвид прочутата фраза на Ботев, че законите са писани за робове, отново не се изненадваме, че властниците ни имат робска психика – „пази боже сляпо да прогледне“, както е казал народът.
Отново за кой ли път се потвърдиха думите на Ахмед Доган (чиято партия взе да се пропуква; можем да ѝ пожелаем пълно разпадане, както и на всички останали партии) за обръчите от фирми. Това е властта – уреждане на свои хора (съпартийци, роднини, приятели) плътно до кранчето на печалбите.
Опозицията, която, дойде ли на власт, прави същото, се мъчи да използва скандала. Обаче правителството успя да направи „изпреварващ ход“ – поиска вот на доверие. И го получи – от депутатите, които, помним, лесно зарязват задълженията си и хукват на нагласена промоция на скъпи мобилни телефони.
Да се смеем ли, да плачем ли?
Но дали тази криза има само вътрешни причини? Засилената употреба на СРС дойде в отговор на искането на ЕС за борба с корупцията (сякаш корупцията не е хроничен белег на всяка държавност!) и редовните поучителни наставления от посланика на САЩ. От друга страна, предишният ни „Голям брат“ оказва натиск за строеж на газопровод и атомна електроцентрала, а и не се посвени да заяви чрез своя посланик, че България била „троянският кон на Русия в Европа“. Допълнение към картинката е миналогодишната надпревара между премиер и президент кой да получи благословията на Кремъл. Изводът е, че Бойко Борисов е попаднал между чука и наковалнята на старите и новите съюзници-господари. Затова не в София, а в Брюксел, Вашингтон и Москва ще се решава съдбата на сегашното ни държавно управление.
Както винаги.
И сега, след като отдавна прозиращите маски падат, нима пак ще припознаем за левица БСП, партията на бизнесмени и ченгета? Отново ще се хванем на изборното хоро? Колкото и условно да е разделянето на политиката на „ляво“ и „дясно“, истинската лява алтернатива се състои в отказ от капитализма и от държавната принуда, но в (само)освобождаването на творческите сили на народа, в самоуправлението по механизмите на пряката демокрация при тотална децентрализация, в поемането по пътя на социалната справедливост и общочовешката солидарност.
Шаркан

Остави коментар

  • другата буза

    Бойкот на изборите? Не трябва ли масова агитация..чрез интернет?Или свободни медии, ако са останали такива, аз мога да пусна във фейсбук една група, но трябва да се предприеме и друго..

  • разбира се – бойкот.
    Изборите нищо не решават, само дават легитимност на една групировка да върши същото като предшествениците си.
    Всяка помощ в агитацията в тази насока е добре дошла, благодаря ти.

  • Петър Николов

    С ТОЗИ БОЙКОТ-НИЩО НЯМА …ДА ..ПОСТИГНЕМММ!!! НУЖНА Е РАБОТА! ЗА АКТИВНА ГРАЖДАНСКА ПОЗИЦИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВСИЧКИ ЯЗВИ И „КАРБУНКУЛИ“ НА ТОВА „ЗАСПАЛО“ ОБЩЕСТВОО!С БОЙКОТ САМО ЩЕ УЛЕСНИМ МОНОПОЛИСТИ, ОЛИГАРСИ , ПОЛИТИЦИ И СИНДИКАТИ ДА ПРОДЪЛЖАВАТ ДА МАРОДЕРСТВАТ, ИНКВИЗИРАТ И ОГРАБВАТ БЪЛГАРИЯ И НАРОДА СИ!!!

  • каква именно „работа“?

    без бойкот пък ще дадем на изброените повече „легитимност“.
    И, щом смятате, че бойкотът не е изход – да не би да предлагате участие в избори? Или подкрепа на някоя партия?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *