Следизборна прогноза

печат

Социологическите проучвания, направени от близките до БСП агенции, заслужават доверие. Важното при тях обаче е не какво казват, а какво премълчават.

Първото премълчано е как постепенното бяха изчистени идеите „долу партиите!“ и „за народно самоуправление!“ от уличните мероприятия на протестиращата част на народа. Хигиенизацията стана с брутален натиск, с внимателно подбрани „лица на протестите“, с баламосване на хората, излезли навън с искреното усещане, че нещо могат да променят.

Второто премълчано е кои именно слоеве си дадоха труда да излязат на улиците? Активна се оказа част от „средната класа“ – представители на дребния бизнес, долният ешелон от държавната бюрокрация и платените от бюджета що-годе производителни работници, пенсионерите, студентите и учениците, относително добре платените служители от частния сектор, наемните работници от сферата на у

слугите, чиято работа позволява получаване на страничен доход. Както и агресивните лумпени, частично или изцяло свързани със „сенчестия бизнес“, малкото братче на Големия, но и то с остри зъбки.

Третото премълчано са изблиците на патриотизъм. Те намекват кои именно задкулисни сили са разпознали издуващия се цирей на народното недово

лство и са решили да го пукнат в удобен за тях момент и по удобен за тях начин. И понеже тези сили нямат за цел да „съборят държавата“, а да се възползват от управленската машина за своя изгода, общото изпускане на парата бе предназначено и да опази властовите институции от спонтанен народен погром.

В крайна сметка, всички днешни политически сили са родом от БКП, от структурите на Държавна сигурност. Така бе замислен и осъществен, с незначителни и неопасни за кукловодите спъвания, „преходът към пазар и демокрация“.

Имайки наум премълчаното, да видим какво предсказват социолозите.

Равенство между ГЕРБ и БСП, нарастваща „Атака“.

ГЕРБ е авторитарна партия на своя лидер, който е фигурант на бизнес-групировки, тукашни и чужбински.

БСП е партията на милионерите и демагозите, партия-октопод с влияние навсякъде. Няколко съперничещи си вътрешни клана с достатъчно акъл да се държат заедно за отбрана от конкурентите. Актив – разнообразни покровители зад границата както на Изток, така и на Запад.

Абонираната за всяко досегашно (и очевидно бъдещо) Народно събрание ДПС е обикновена провинциална мафия с твърд, послушен етнически електорат. Партия на сделките с другите партии. Липсата на етническа интеграция, социална справедливост, никаква форма на пряка демокрация дори в безсмисления вид на позволявани отгоре референдуми – това е благоприятната за партийно-чорбаджийската върхушка на ДПС среда.

„Атака“ не крие избирателното си русофилство – харесва режима на Владимир Путин, кадър от КГБ, не харесва недоволните от него руснаци. „Атака“ все по-често подчертава равнозначността на „българин“ и „православен“. Горко на другите вероизповедания, особено на атеистите, които не се нуждаят от хипотезата „бог“ за обяснение на света и етиката. Но най-важното е, че „Атака“ е (зле) прикрит „авангард“ на БСП. Това се вижда от медийното признание на социолозите, че популярността на Сидеров расте за сметка на тази на официалните социалисти. Това личи по сходните с БСП позиции относно редица проекти с много пари и много печалба, по общото схващане за административно регулирана икономика. Всички останали „противоречия“ служат за подсигуряване на диапазон за маневри на българската политическа класа пред „международните фактори“. Сидеровата формация си е чисто националсоциалистическа партия. Този стряскащ оттенък придобиват почти всички политически сили у нас, не му устояха и „Зелените“ – вижте им Програмата.

Най-същественото премълчано от социолозите обаче е полуизказаната теза, че 42-то Народно събрание ще бъде „нестабилно“, че пак предстоят парламентарни избори след него още тази година. Възможно е тази прогноза да се окаже вярна, а възможно е да служи като плашило и оправдание за свръхшироки коалиции в името на „националното спасение“. Абсолютно идиотска е тезата, че „икономиката“ имала нужда от стабилност. Достатъчно е да се спомене само италианското „икономическо чудо“ от двете десетилетия след Втората световна война, когато правителствата се сменят всяка година, че и по няколко пъти на година, а икономиката същевременно бележи най-големия си растеж от Римската империя насам. От стабилност се нуждае единствено политическата класа, отдавна сраснала се с едрия бизнес. Именно тя задава формата на властта, скрита зад параваните на партиите. Оттук следва, че следващото управление на страната ще съчетае всичко полезно за олигархията от партийните програми. За всеки случай ще бъдат прикачени и някои гръмоотводи – прословутият „граждански контрол“. Ефектът от тях ще е като от Националния съвет за тристранно сътрудничество (държавни чиновници, частни работодатели, профсъюзни бюрократи), но илюзията, че ще „заработят“, осигурява спокойствие на властта. Реалните социални протести ще бъдат вкарвани в канализацията на „процедурния ред“, където ще заглъхват и затлачват.

Полезното за олигархията автоматично означава бедствено за народа, колкото и да го четкат с национално самочувствие.

Това е истината, която по-добре да се проумее, преди да ни е смазала всички. •

Христо Николов

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *