Следизборно

печат

oo_684296Най-важните резултати от преминалите парламентарни избори не се обсъждат – данните за изборната (не)активност.

„Гражданското общество“ може колкото си иска да „натиска“ политиците, но реално притежаваната от групировките собственост определя чии интереси ще бъдат пазени и реализирани

ЦИК, както винаги, доста забави тази информация, като накрая обяви, че пред урните са застанали малко над 50% от водещите се на отчет „електорални единици“. Тук е мястото да поздравим хората, които не пожелаха да участват в мошеническото мероприятие, както и тези, които пуснаха подчертано невалидни бюлетини.

Който пък е гласувал законно, няма право да се оплаква от това, което ще става отсега нататък, понеже сам е качил на власт доказани народни изедници.

Остават съмнения относно данните за активността, както и за броя на недействителните гласове, но „дебатите“ никак не засягат този въпрос, в публичното пространство продължава предъвкването на „скандала“ с надпечатаните бюлетини и изработените печати, което прилича на кахърите на мутрата от вица, който след автомобилна катастрофа се тюхка за откъснатата си ръка, понеже на нея имал часовник „Ролекс“.

В парламента влязоха 4 партии. Прости изчисления показват, че „представителната демокрация“ е лишила от представителство в парламента над 70% от населението. Каква обаче е практическата полза на останалите 30% от това, че са вкарали в законодателната институция своите „избраници“? Мнозинството „представени“ в парламента граждани, ако не са мутри от приятелските фирмени обръчи, ако не са партийци и техни роднини, нима могат да влияят върху представителите си? Не, „тяхната държава“ вече ги използва като маша за вадене на добре препечената легитимност от барбекюто, но пържоли не им се полагат (да си ги бяха издействали поне като заплащане на изборите), остава им само да сърбат забърканата от политиците попара и да им плащат рахатлъка – и то заедно с останалите граждани, които нямат представителство.

Плащат рахатлъка и на партиите, организирани само с цел изпомпване на пари от държавните субсидии. Ще плащат и сметките на монополистите, а те ще бъдат тлъсти, за да може държавата да прибере ДДС и други данъци.

Това са резултатите от изборите.

А нататък – какво?

Вече си личи какво. Партия „Атака“ най-сетне се сдоби с позицията на балансьор. С нея вече ще се съобразяват. Властта на „социалистите“ ще прави компромиси с откровения национализъм – честито, имаме си националсоциалистическа управляваща класа. За глава на правителството е предложен човек, чиято характеристика се свежда до думичката „кариерист“. Няма да има намаление на цените, нито ръст на доходите. Не ще настъпи разплата за злоупотреби, предишните властващи са въртели общ бизнес с бившите опозиционери, ако тръгнат да потъват, ще ги повлекат със себе си. „Гражданското общество“ може колкото си иска да „натиска“ политиците, но реално притежаваната от групировките собственост определя чии интереси ще бъдат пазени и реализирани. Партиите не са субекти на властта, те са само лобисти на групировките. „Гражданският коректив“ ще вдига шумна пяна на повърхността, докато под нея, та чак до дъното, ще върлуват същите акули, които, както и досега, ще отхапват не само съдържанието на народните джобове, но и късове месо отдолу. Накратко казано – дупе да ни е яко. По-масивните дупета на „средната класа“ ще се постопят, а по-кльощавите може да останат и без кости, особено когато продължаващата да потъва в кризата Европа затегне кранчето на еврофондовете и ограничи гурбета, който все още храни съсипаната и деиндустриализирана икономика на страната ни, нечистата и несвята република, чиято мизерия някои се опитват да гиздосат с произведени в Китай национални знамена.

Дори официалните говорители и „независимите“ коментатори предричат влошаване на битието на мнозинството от народа. Битието, щем не щем, силно влияе върху съзнанието, при все че лещите на навиците ни често изкривяват погледа ни към това битие, а оттам се получават грешни сигнали към съзнанието. Само че навиците се чупят, не издържат на напрежението между обещанията и тяхното изпълнение. Дано вследствие на това съзнанието съумее да направи правилните изводи. Например, че недоверието към партиите не иска единствено мрънкане и попържни, а практически форми по метода на решителното пряко действие. Че двайсет години избори и игра на „демокрация“ не доведе до нищо полезно, което ще рече, че издигането на нови чорбаджии трябва да престане. Че отговорът на това предизвикателство – да оцелеем или да умрем – е в осъзнатата съпротива, солидарната самоорганизация и прякото колективно самоуправление. И, разбира се, в ясното виждане накъде вървим, къде точно искаме да стигнем, предвид предишните, оказали се лъжливи цели. •

Васил Арапов

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *