Следновогодишно обръщение

печат

Скъпи, прескъпи и не толкова скъпи, направо евтини сънародници!

В навечерието на настъпващата нова 2015 година някои от вас имаха възможността да се насладят на посланието на господина, нарочен с едва една пета от доверието на гласоподавателите за ролята на президент. Е, поне достатъчно трезвите от вас се насладиха. Особено се насладиха пък онези от вас, които избраха да видят версията на президентската реч, излъчена от „Господари на ефира“.
Сега, след като празниците (грандиозен повод за пазаруване, продаване, пътуване и бране на ядове по пътища и магазини) поотминаха, получете още порция наслада – запознайте се със следновогодишното обръщение към „нацията“ от страна на… няма значение от страна на кого. Какво у нас значи някаква си личност? Нито преди, нито сега е означавала нещо. Затова приветствието „скъпи и евтини сънародници“ посочва кое е важно за държавата – вашите пари, вашата лоялност към управниците. Не вашите уши и очи – те са ангажирани за слушане и гледане на реклами, та да научите от тях какви нужди имате. Не вашите сърца – политическите и идеологически практики са ги покрили с дебела кора непукизъм. Не вашата съвест – вместо нея ви спускат заповеди, наредби, закони, постановления, инструкции, курсове по „бизнес етика“. Скъпи са онези седмина граждани на България, които официално са обявени за милиардери (колко ли са непризнатите?). Скъпи са десетината хиляди милионери, и то в евро, не в левчета. Достойни за официална похвала са онези, които още в нощта на 1 януари си подадоха по електронната поща данъчни декларации. Останалите сънародници са от евтини до направо без пари, особено когато гласуват на избори срещу очевидно кухи обещания. Когато бачкат без заплати, а после търпят уволнения без обезщетяване. Когато се дърлят по въпросите кой е повече вярващ в един от няколкото въображаеми приятели, обитаващи църкви, джамии, синагоги и други храмове.
Така гледа на вас държавата. А вие, в огромното си мнозинство, изпитвате най-много леко раздразнение от този презрителен и сметкаджийски поглед.
Затова е нахалост да се мъча да ви трогна с патилата на бежанците – а те ще прииждат и през тази година. На вас, сънародници, не ви е жал за себе си, щом търпите издевателствата на работодатели, профсъюзни, фирмени и държавни чиновници – как бихте пожалили други хора, чийто език не разбирате, от които са ви дресирали да се плашите? Вас ви научиха във всеки чужденец от Югоизтока да съзирате луд терорист, а не човек, чийто хал надали е по-различен от вашия. Потъналият в сиромашия човек лесно се купува за какво ли не – включително да грабне автомат и да изпозастреля неколцина художници, които иначе лично убиеца си с нищо не са обидили.
Напразно ще е да говоря за ниските ви доходи и големи харчове – вие не се борите за повече, нито за по-добри условия на труд, вие искате да успеете да заминете на гурбет, където, макар и пак мизерно платени в сравнение с местните, поне ще се наядете с четири пъти по-евтин шоколад „Своге“ (по 20 евроцента парчето в европейски магазин за хранителни стоки).
Не знам дали да споменавам пенсиите. Статистически повечето днес работещи надали ще доживеят до пенсиониране. Вместо солидарна система ви пробутаха принудителна издръжка на нетрудоспособните, докато държавата и бизнесът само прибират меда, а за вас оставят отровата по жилото – и „правото“ да работите като пчелички, които ще измрат през зимата.
Фантастът Айзък Азимов още през 1940-те е писал за роботи, които поемат тежката и монотонна работа. Във второто десетилетие на ХХI век обаче роботите, където ги има (а ги имаше и у нас, макар и откраднати от западни образци, в опитни заводи под шапката на БАН през 1980-те), само увеличават безработицата, не са разтоварили хората от теглила, роботизираното производство пълни гушите на корпорациите със средства за контрол, вместо да храни изхабените от работа наши бащи и майки.
Изобщо, така като се замисля, май няма какво да ви кажа, към какво да ви призова с патетични децибели. Да викна „на оръжие!“ ли, а? Боя се, че четвърт от нас не ще посмеят даже да посегнат към огнестрелно желязо, друга четвърт ще го употребят за бандитизъм, и то не срещу богаташите, а за да оберат останалото от събратята си по съдба, понеже богатите са наели вещи биячи и стрелци за охрана. Третата четвърт сигурно ще продадат пушките,… за да напазаруват алкохол или да си платят сметките, може би да посетят най-после зъболекар. Останалите ще се чудите какво да правите с оръжието. Представите ви за света са зациклили върху това, което е около вас. И да използвате пушкалата, пак ще правите това, което вече го има, което е проблем, което е блато с безброй удавници в него.
Така че от обръщение няма смисъл, преди вие, БЕЗЦЕННИ мои сънародници, да положите малко усилие да се замислите какво всъщност искате от живота, но и какво бихте дали на този живот. Преди това и най-пламенните и верни слова ще падат като искри, но не върху барут, а върху кал. Много рядка и, извинете за откровеността, много миризлива. •

Хасан Девринджи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *