Следпразнично

печат
Тези дни беше направо опасно да включваш телевизор или радио – отвсякъде облъчване с религиозна пропаганда. Някой е казал, че религиозното обяснение на света е „запушалка за любознаенето“ – затапва стремежа на ума да търси отговори на вълнуващите го въпроси. А тъй като любопитството е присъщо на практически всички живи същества, значи става дума за един от първичните инстинкти, при това като сума градивен, полезен за индивида и обществото.
Защо тогава разумът, рожба на животинското любопитство, се стреми сам да се кастрира? И дали говорим за разума изобщо или за шепата хора сред многото, които имат пряк интерес да воюват с разума на околните?
Казано е, че религията и утеха за слабите и оправдание за силните.
Днес сутринта имах непредпазливостта да включа телевизора. На екрана изникна един превъзнасян като „покръстител на Родопите“ персонаж, свещеник родом от МВР – една съвсем очаквана и недобра за обществото комбинация. Три негови изказвания ме накараха да напиша този коментар.
Господинът спомена „свободна воля“, която според него ни е „дадена от Господа“.
Тази „воля“ била изразена в избора да се покориш на волята божия – или „да се поддадеш на сатаната“. В първия случай печелиш „вечен живот“, във втория – следва вечното наказание. И с какво толкова се различава този „избор“ от всекидневното „работи за колкото ти дадат пари, или умри от глад“? „Спазвай измислените от нас закони, или ще те тикнем в затвора“? „Плащай или се махай“? Що за господ е това, моля?
Господинът заяви, че „човек е създаден със стремеж към власт, да манипулира и да използва другите хора като оръдия на своите желания“. И малко след това: „ние сме създадени по образ и подобие на бога“.
Какво следва от това – преценете сами.
И последното от изказванията: „Всяка власт е от бога“.
Според мен това е самопризнание за какво е нужна религията и кому е изгодно да ампутира разумното в човека.
Съвсем отделно стои въпросът за съществуването на бога: религиозните твърдят, че го има – значи тяхно задължение е да докажат с факти твърдението си. Докато атеистите, които не се нуждаят от хипотезата „бог“, не са длъжни да доказват несъществуване, понеже то е логически абсурд.
Няма нищо лошо в това всеки човек да си обяснява света с метафори – въпрос на личен вкус. Лошото е, когато тези метафори се издигат в ранг на абсолютни истини, с които трябва да се съобразяват всички по един и същ начин, при това без да ги подлагат на съмнение. Това вече е робство. И който не може да си представи собственото съществуване извън робството, няма никакво право да принуждава другите да живеят като роби, колкото и да повтаря, че това било „духовност“.
Не, благодаря, не се нуждаем от балсам върху рани от окови, защото не искаме да носим тези окови.
„Ни бог, ни господар!“ – пример за една различна духовност, етиката на свободния човек.

Шаркан

Остави коментар

  • За мен най – гениалното прозрение на религиите е, „по – лесно е да вярваш, отколкото да не вярваш“. Прав е Маркс за опиума, лошото е, че едното е забранено а другото е „автономно“ от държавата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *