Смешен плач

печат

Плачете за Париж, столицата на разврата, на цивилизацията, школата на шпионството и робството; плачете, филантропи, за палатите на страшните вампири, на великите тирани – за паметниците на глупостта, на варварството, изградени с отсечените глави на толкова Предтечи, на толкова велики мислители и поети, с оглозганите кости на толкова мъченици за насущния хляб, – плачете! – лудите не може никой утеши, бесните не може никой укроти!
Кълнете комунистите, че съсипаха столицата ви и измряха с разбойническите за вас думи: свобода или смърт, хляб или куршум! Плюйте на техните трупове и на труповете на онези жертви на цивилизацията, кои сте прегръщали и прегръщате в лицето на жените си, на сестрите си, на майките си и днес наричате бесни блудници, защото имаха още сила да се хванат за оръжие и избавят от вертепа на разврата! Хвъргайте кал и камъни връх гроба на Домбровски, защото не стана слуга на някоя коронясана глава, а поборник на велика идея, на висока цел и с гърди твърди се опря на предателите на Франция и виновниците на толкова злочестини в човещината.
Цял свят оплака Париж, цял свят прокле комунистите, и нашата бедна журналистика и тя не остана надире, и тя заплака за бездушното и прокле разумното. Смешен плач! Като че от Нимврода до Наполеона, от Камбиза до Вилхелма войната не представя едни и същите зрелища, една и същата цел с едни и същите средства. Като че Наполеон, в името на цивилизацията и Вилхелм, в името на божия промисъл, не направиха повече зло, повече варварство в 19-ий век, отколкото напр. Александър Македонски с походите си преди толкова векове. Но там е варварството, там са укорите и проклятията, дето робът, човекът, като не чуят думите му, разума му, улавя се за крайност и се бори на живот и смърт, доколкото му позволяват средствата, които са низки, защото са малки, а малки само затуй, защото им са ги отнели господарите. Тогава човекът наричат разбойник, развратник, низък и варварин! Такива бяха и комунистите.
Християнството има своите мъченици, доде нарече роба „син божий, син человеческий“; има ги и революцията, за да „направи скитника гражданин“; има ги и ще ги има и социализмът, който „иска да направи човека повече от син божий и гражданин – не идеал, а същ човек, и от него да зависи градът, а не той от града“. Християнството, революцията и социализмът – монархията, конституцията и републиката – те са си фактове и епохи исторически, кои ще отрече само тоя ум, който не признава прогреса в человечеството.
Училището и само училището, казва баба Македония, ще избави Европа от социален преврат – училището и само училището, повтаряме ний, ще я приготви за тоя преврат; но не училището на Златоуста и Лойола, на Вилхелма и Наполеона, а онова на Фурие и Прудона, на Кювие и Нютона – и училището житейско.
Комунистите са мъченици, защото не са важни средствата в борбата им за свобода, а идеята на тази борба. „И свободата ще има свойте езуити“, казва Гейне.
Нека сега нашата журналистика задържи сълзите си, както ще ги задържи в европейската – за да оплаче други столици, други варварства и страдания, кога робът извика на господаря си: кой си ти, що плачеш? Мъж ли си, жена ли, или хермафродит – звяр или риба?… И ще бъде ден – ден първий.

Христо БОТЕВ

Днес се плаче за уродливи паметници и още по-грозни митове от миналото. Кършат се ръце за идеологически препарираните герои, сред които и авторът на горното – това е ЛЪЖЛИВ плач, под който се усеща облекчение, че вече са мъртви, безопасни и не възразяват да ги лепят на партийни знаменца, да им окачат портретите в правителствени кабинети въпреки категоричното ВСЯКО ПРАВИТЕЛСТВО Е ЗАГОВОР СРЕЩУ СВОБОДАТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО!
Кълнат комунистите, толкова люто кълнат, че покрай самозваните, тия дето употребиха комунистическата идея за измама, изгоряха и истинските, паметта за тях. И самозваните, на дело държавни капиталисти, също мразят думите „свобода или смърт, хляб или куршум“. Делата на държавните капиталисти от миналото дават рамо на излюпените от болшевишкото блато нови капиталисти на настоящето да хвъргат кал и камъни връх гроба на идеята за свобода и справедливост, понеже вече са решили, че тя е дълбоко погребана. И лошото е, че предизвиканата апатия всред народа комай говори, че погребението се е състояло. Но метафората им е грешна – заровеното все пак пониква, деянията на потисниците наторяват почвата за ръст на нови революционни кълнове, въпреки че ги тъпчат яростно.
Официалният свят оплаква загинали жандарми, фалирали банки и бюджетни разходи за „мързеливите“; цял свят проклина бедняците, дръзнали да се изрепчат, проклина и онези, хукнали да бягат от кошмара в техните страни, за които кошмари вина имат преди всичко оправдателите на най-големите ревльовци. В „името на цивилизацията“ бомбардират ИДИЛ, но хвалят съюзнически ислямски ДЪРЖАВИ, когато те бомбардират набедени за терористи люде, когато търсят нова робска работна ръка и кандидати за изпълнение на смъртни присъди.
Християнството днес е на почит, най-вече в посланията на Павел „да се покоряваме на власт всякаква“. Социализмът е мръсна дума – и с право, докато под социализъм имат предвид системата на държавния капитализъм, а за други значения на същото понятие – дълбоко мълчание и кънтяща глухота. Революцията пък стана щрих в рекламни кампании за дамски превръзки, мобилни телефони, кухненски уреди и козметика. Революцията като процес на възраждане и обновяване, решително измъкване от тресавището – това разбиране е заклеймено като кърваво, все едно малко кръв се лее или направо съсирва в жилите на живи хора. Гражданин – и това понятие вече не буди мисли за достойнство и свобода, а само за регламентирани от ПРАВИТЕЛСТВОТО права, за редовно плащане на данъци и послушно участие в електоралната измама.
Училището като институция е толкова успешно превърнато в машина за оглупяване, че наистина остава само житейското, стига да има желание за поглед към фактите, а не примиряване с обяснения от заинтересованите невежеството да процъфтява.
Колкото до нашата журналистика – от фалшивите си сълзи прави пари, привлича рекламодатели. Не ѝ е изгодно да огласи гневните викове на робите към господарите, а ако ѝ стане невъзможно да ги подминава, ще се завайка репетирано, че виковете нарушават закона и притесняват горките господари, живи да ги оплачеш горките, разтресли сланини в парламента, раздрусали мустаци в близка чужбина или разходили се из отечеството с хеликоптер. •

Редколегия СМ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *