Социализация

печат
НИТО ПРИВАТИЗАЦИЯ, НИТО НАЦИОНАЛИЗАЦИЯ
Приватизация означава, че държавно предприятие става частно. Частникът в повечето случаи уволнява повечето работници, реже машините на скрап, продава терените за луди пари, а в малкото останало производство въвежда свои правила, които се свеждат до простото „работи колкото ти кажа, вземай колкото ти дам или се махай“. Понеже практически всеки бизнесмен има дългове към други бизнесмени, обикновено банкери, както и текущи разходи в самото производство, а произведената стока отива да се състезава за парите на купувачите на пазара, за да му остане печалба, той ще икономисва от всичко, което ще му позволи икономисване. Преди всичко от работна заплата, от осигуровки, от условия на труд, болнични, отпуски. Няма да пести за охрана, няма да пести от личните си нужди.
Национализация означава, че частно предприятие става държавно. Назначават му директор, чиновник, много рядко специалист в дадено производство. Загубите и разходите на предприятието се покриват от бюджета. Съответно веднага расте администрацията, заплатите в която никак не са малки. За работниците остават някои дребни облаги, но като цяло предприятието запада, от него се краде на всички нива, докато в състояние на една обща криза то става бреме и от него, заедно с работните места, се отървават, като го предават на някой частник.
Образува се порочен кръг на несигурност за обикновения работник – той е изцяло зависим от началниците и тяхната компетентност. Мъничко да превишат неговите нужди определените му свише, конфликтът не се решава в негова полза и това може да го прати на дъното на живота.
Излизането от тази въртележка на „работи и недей много да знаеш“ е само през една врата – социализацията. Пряк контрол на работещите в предприятието върху дейността му. Преки договорни отношения с други подобни предприятия, които доставят консумативи, енергия, оборудване, суровина и др. Собствени помощни структури – например училища, детски градини, почивни станции, поликлиники, защо не и малък радиотелевизионен център, селскостопанска кооперация, която да зарежда столовата с продукти, а и да подсигурява самите работници с храна за вкъщи. Всичко това – без началници, без назначени, без собственици. Чрез пряко участие в общи събрания и избиране от тях на комитети, отговорни за конкретни дейности.
Ако се наложи, предприятието формира и собствена милиция за опазване на реда в околностите, за защита на жилищата на работниците си.
Без данъчни задължения, без обвързване с централно законодателство. Данъците са заплащане за определени услуги – а какви услуги предоставя държавата? Та тя само пречки създава! Приет единодушно правилник за отношенията в предприятието, за производствените права и задължения, за чисто битовите взаимоотношения в заводските жилища ще е по-добър, по-адекватен и по-устойчив към нарушения от приети някъде си от някой си закони, които никак не са съобразени с желанията на хората от социализираното предприятие.
Дали държавата и работодателите ще бъдат във възторг от подобна програма? Със сигурност не, защото в тази светлина ясно ще проличи тяхната паразитна същност.
Паразитите се изтребват, за да опазим здравето си. •
Шаркан

Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *