Социалната трагедия и появата на новите анархосиндикалисти

печат
flag
. Между изборните обещания и следизборните драконовски мерки, Гърция сякаш се възползва от ситуацията, за

През септември 2009 г. дясното правителство отстъпи властта на социалистическата партия. Между изборните обещания и следизборните драконовски мерки, Гърция сякаш се възползва от ситуацията, за да изгради една действителна синдикална контравласт.

Правителството на Костас Караманлис беше отнесено от значителни корупционни афери, от социалния гняв, предизвикан от една политика, подчинена на изискванията на капитала и естествено и от народните въстания през декември 2008 г., последвали убийството от полицията на петнайсетгодишния анархист.

Завръщането на социалистите

Падането на правителството беше последвано от нов изборен маскарад, по време на който лидерът на ПАСОК Георгиос Папандреу не спираше да повтаря, че е време за връщане към социалистическите принципи за преразпределение на богатствата и облагане на капитала и печалбите, осъждаше либералните забежки на предишните правителства на ПАСОК и предлагаше частична национализация. Резултатът от тази кампания беше триумфален: 44% за ПАСОК срещу 33% за Нова демокрация (десницата).

По-малко от две седмици след победата си обаче правителството съобщи, че обществените финанси били в много по-лошо състояние от очакваното и последвалите дни поставиха на сцената една истинска гръцка трагедия. Европейската комисия заяви, че вече не можела да търпи гръцките „фалшификации“, Централната банка отмени редица свои ограничителни мерки, а търговските банки вдигнаха лихвените проценти. В този момент правителството обяви орязване на премиите в обществения (държавния) сектор, които представляваха между 7% и 11 % от доходите на служителите, спиране на новите назначения за пет години, увеличаване на работното време и намаляване на пенсиите. Още същия ден работодателската групировка СЕВ обяви, че вече не можело да става дума за обществен договор и призова за развиването на такъв вид политика в частния сектор.

На фона на всичко това приказките за срива на гръцката икономика са мит, свързан най-вече с чудовищните злоупотреби при организацията на Олимпийските игри през 2004 г., както и с постоянното преразпределяне на обществения продукт в полза на капитала. Днес повече от всякога именно виновниците за кризата се опитват да я тушират на гърба на потърпевшите.

Борбеният синдикализъм

Гърция има предимството на своите силни бунтовни традиции, но страда от край време от синдикален вакуум. ГСЕЕ, единствената синдикална конфедерация в страната, се превръща в послушно оръдие на правителството веднага щом социалистите от ПАСОК дойдат на власт. Седмица преди обявяването на мерките по затягане на коланите тя проведе своя конгрес в луксозен хотел, където министър-председателят, призоваващ за социален мир, получи бурните овации на станалите на крака синдикални делегати. В недрата на ГСЕЕ обаче действат опозиционните синдикати, организирани в Базовата синдикална координация (ЦСП) и в комунистическото течение (ПАМЕ). На 24 февруари 100 000 души излязоха на демонстрация, а на 11 март ГСЕЕ беше принудена да призове за обща стачка. Повече от 300 000 души манифестираха по улиците, а по данни на синдикатите в стачката се включиха 2,5 милиона работещи.

Ролята на безвластниците

При така създалата се обстановка анархосиндикалистите и анархокомунистите се стремят да офор­мят засилващата се тенденция сред работническото движение. Отслабването на Безвластническия синдикален съюз (ЕСЕ) от 2009 г. насам лиши това движение от организирано присъствие, но от друга страна това доведе до освобождаване на силите на неговите синдикалисти. Групата Росинант, сформирана от бивши дейци на ЕСЕ и настоящи от анархистката организация Антиавторитарно движение, играе видима роля сред ЦСП, например с издигането на кампанията „наемните работници нямат родина; никакви заплати за държавата“. Работническата класа и безвластническото движение не влизат при най-добрите възможни условия в тази битка, но тя предоставя поне повод за реорганизиране на синдикалното движение в Гърция.

Янис Андрулидакис

Росинант, Атина

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *