Социология на „социализма“

Една от многото вили на Сталин, Гагра - Абхазия

печат
(продължава от предния брой)

Една от многото вили на Сталин, Гагра - Абхазия
Една от многото вили на Сталин, Гагра - Абхазия

ИНТЕРНАЦИОНАЛНОТО И СОЦИАЛНО СТАТУКВО НА „НРБ“ И ИЗХОДЪТ ОТ НЕГО

VII. РАСТЯЩАТА ПРОПАСТ МЕЖДУ „ДРУЖЕСКИТЕ“ КЛАСИ СЕ ЗАПЪЛВА С… ТРУПОВЕ
Макар че разпределението на националния доход и заплатите на висшите партийни сановници, министри, генерали, дипломати и т. н. не фигурират в щатните таблици и са държавна тайна, изследователят на класовата структура на това общество може да я реставрира по откъслечните данни от пресата, литературата и живота. По-долу съобщаваме някои сведения и данни за динамичното развитие на „новата“ експлоататорска класа и за неизменното увеличаване на нейните доходи от първата година на държавния преврат на 25 октомври 1917 г. досега.
В началото, когато държавнокапиталистическата класа се е консолидирала в борба с всички останали класи и партии, 5 години след революцията, по мнението на един безспорно авторитетен свидетел, какъвто е Улянов: “Въпреки цялата си архиреволюционност, болшевиките съхраниха напълно бюрократичния апарат на самодържавието от 1 300 000 души, като само са го разкрасили с „комунистически“ етикети, запазвайки цялата му уродливост, и са прибавили нови 200 000 паразита“. (Цитатите са взети от последните „лебедови“ статии на Ленин: „Как да реорганизираме Рабкрин?“ и „По-добре по-малко, но по-добре“).
Още през 1918 г., в безбройните си подготвителни записки към статията „Поредни задачи на съветската власт“ въпросният Ленин е поискал да се повишат заплатите на “буржоазните учени и специалисти 4, 8 или 16 пъти в сравнение с тези на средния работник (6000 рубли годишно)“. Срещу недоволството на работниците той е дал обяснения за тази “непопулярна мярка“, акцентирайки върху нейния временен характер: „една година, дори шест месеца“. След известно време нагоре започват да подскачат и заплатите на нашите „здрави, партийни другари“, после на военните „спецове“, на чекистите и т. н. Частични данни се намират в отчетните доклади и речите на блестящия ученик на Улянов – Йосиф Джугашвили-Сталин, както и в Съчиненията на партийната опозиция, оглавявана в различни моменти от Троцки, Каменев, Зиновиев, Бухарин и други последователно и редовно „оземлявани“ в последствие „съратници“. От тогава този процес не е спирал.
През 1961 г. например, по данни от статистическите годишници, чрез сложни изчисления и сравнения можеше да се установи, че бюрокрацията с армията и полицията са наброявали вече 21 милиона. (Скулпторът Эрнст Неизвестни пишеше, че само от идеолозите и агитпропа на СССР може „да се отгруха“ една средна европейска страна!) При запазване на тези безпрецедентни темпове на „растеж“, съветските социолози твърдяха в броевете на списание „Проблеми на мира и социализма“, че към 1980 г. цялото активно население на „страната на строящия се комунизъм“ няма да стигне за извършване на подобна народополезна дейност! Пак по същото време, 40 години след тъжните ленински констатации, тогавашният класик на марксизма, верен ленинец и вожд на „съветските народи“ Н. С. Хрушчов, скромно призна, че апаратът на Министерство на земеделието по нищо не се различавал от… стария царски апарат.
По сведения от 1970 г. в книгата на дисидентстващия реформатор на държавния капитализъм Рой Медведев „За социалистическата демокрация“ пишеше: “не е тайна, че разликата между заплатите на низшите чиновници и висшите началства в различните учреждения, в зависимост от ранга им, се определя с пропорции от 1:10, 1:50, 1:100“, без да се включват в сумата безбройните съвместителства, добавки, привилегии, разходи по прислугата, секретарките, шофьорите, представителните разходи и т. н., и т. н., които идват от безотчетните фондове и „безплатни обслужвания“. За да създаде известна бегла представа за „сладкия живот на пролетарските“ вождове, Рой Медведев привежда разказа на пожелал да запази анонимност „културен деец“. На прием у едного от заместниците на министър-председателя Косигин, по време на обеда, към всеки от многобройните гости „дейци на изкуството и културата“ бил прикрепен отделен келнер – нещо, което едва ли са си позволявали самодръжците на Русия.
На другия полюс е мизерията. Ако бъдат сравнени надниците на двадесетина категории работници и цените на няколко десетки артикула от първа необходимост за предвоенния месец юли на 1914 г., които се намират в приложенията към книгата на Джон Рийд „Десет дни, които разтърсиха света“, с днешните (1973 г. – бел. ред.) надници и цени в „Съветска“ Русия, всеки познаващ елементарните аритметични действия, може да установи самостоятелно, че след близо шест десетилетия „социализъм“ руските пролетарии са станали абсолютно по-бедни от дядовците си в Романовата империя. Според данни в статията „Никакого кризиса комунизма нет“ на съветския икономист – унгарецът от кабинета на Бела Кун – Евгени Варга, поместена в броевете на списание „Комунист“ от 1957 г., те живеят върху по-малко квадратни метри жилищна площ в градовете в сравнение с квадратурата, с която са разполагали през 1913 г. (Землянките и колибите, които пътниците могат да видят и днес от прозорците на влаковете, не са включени в официалната статистика.)
VIII. КРИВАТА НА КЛАСОВАТА СТРУКТУРА НА „СОЦИАЛИСТИЧЕСКОТО“ ОБЩЕСТВО
В статия на съветски икономисти, публикувана в юлската книжка от 1962 г. на списание „Вопросы экономики“, се отбелязва, че кривите на разпределение на „националните“ доходи между различните социални категории в СССР и САЩ имат еднакви по форма графики. В анализите на статистическите данни те са използвали един и същи математически апарат и са доказали, че класовата структура на двете свръхсили е еднаква. Единственото оправдание на този чудовищен социален факт „съветските учени“ намират в бръщолевенето, че отечествените паразити и сибарити произлизали от народа, принадлежали му и всяка вечер си лягали с… мисълта за него.
Въпросът за класовата структура и социалното неравенство между пролетариата и „новата класа“ и техните взаимоотношения и борби е кардинален въпрос на настоящето и бъдещето на „социализма“. Той чака своите сериозни изследователи и никой истински учен няма право да го отлага за времето, когато днешната господстваща класа от експлоататори ще бъде заставена да даде отчет за това колко е струвала на обществото. Километричната сметка трябва да се подготви още днес, като не се пропуска нито едно перо – от неравенството в доходите и консумацията до това в разпределението и потреблението на информацията. Защото в последната четвърт на ХХ век информационният глад става не по-малко страшен от физическия за настоящето и бъдещето на народите!
Усмирителната ризница на това антагонистично общество е военнополицейската диктатура на държавнокапиталистическата класа над пролетариата. Приказката от хиляда и една нощ за „отмирането на държавата“ вече не се разказва от Шехерезадите по диамат и истмат. Огромният октопод на държавата е обхванал в пипалата си целия обществен организъм. Той разполага с всички средства за масово въздействие, с цялата икономика и в добавка с най-мощната репресивна машина в света: тримилионна тайна и явна полиция, четиримилионна армия, съдилища, затвори и концлагери. Мащабите на задушаване, смазване и унищожение на недоволните и бунтовниците са непознати в световната история. Десетилетия наред ръстът на „съветските“ народи остана непроменен, въпреки тримилионния им годишен прираст! По данни на статистическия годишник за 1969 г. жените в СССР са с 27 милиона повече! На фронтовете на така нар. отечествена война са загинали седем милиона войници, сред мирното население жертвите са по равно за двата пола. Липсват двадесет милиона мъже, макар, че в „съветските“ концлагери и затвори са загивали и жени! Такъв е балансът от „конструктивната дейност на народната държава“! През десетилетията на своето кърваво съществувание тя създаде още една класа, чийто прототип може да бъде открит в древния Египет или в робовладелския Рим. Това е многомилионната класа на робите – концлагеристи, каторжници и заточеници, с чиято история, същност и трагична съдба все още никой от благовъзпитаните и многоучени историци, икономисти и социолози на нашия „хуманен“ век не се е заел!
(следва)
Г. Константинов
юли-август 1973 г.
Бежански лагер Падричано

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *