Солидарност с бежанците

печат

Солидарност с бежанците? Разбира се! Всеки, който бяга от мизерия или война, заслужава съчувствие и съдействие. Но и индивидуално отношение според поведението на конкретния човек. Третирането накуп, сякаш всички хора от една и съща националност са еднакви като лъжици от типов калъп, е неприемливо.
Събиране на помощи? Няма проблем, стига събраното да достига до нуждаещите се, както и да е съобразено с реалните им нужди – тоест някой би трябвало да пита и да обобщава отговорите. Инак съучастваме в мъгляви далавери или пък провеждаме „износ на хладилници за ескимосите“.
Протест срещу произвола на граничната, както и други видове полиция? Акция срещу издевателствата им над бежанците? Момент! Тук вече има проблем. Даже няколко.

Проблем ПЪРВИ: защо протест срещу произвола на ченгетата, а не срещу самото им съществуване като социална роля, като част от държавническата система?
ВТОРИ: да речем, че протестираме – пред кого? Пред началството на същата униформена паплач? Откъде сме сигурни, че полицаите „самоуправстват“? Налице са достатъчно основания да подозираме стриктно спазване на заповеди „отгоре“ чрез малтретиране да сплашват мигрантите. Разбира се, заповеди „неофициални“, че и одобрявани от достатъчно стреснатото и надъхано „обществено мнение“. Оттук – пак проблем: при население, което масово се радва, че бежанци не се задържат в страната тъкмо заради „произвола“, не са нужни протести против полицейщината, а пропагандна работа с това население – например, че самото то не е застраховано от участта на бежанеца.
ТРЕТИЯТ проблем се захапва с първия и образува порочен кръг: да допуснем, че началството вземе и ни послуша. Строго накаже побойниците, грубияните, немарливците. Е, и? Полицията вече няма да бие бежанци – и всичко е окей ли? Ами побоите, изнудването, просто заяждането с хора, които са граждани на тази страна? Самото наличие на МВР и прочее „служби“, сочно хранени, слабо контролирани, добре екипирани (за това, за което съществуват – пазенето на олигархията) – туй не е ли проблем? Откога се борим за „добра полиция“?!

Нека не си измиваме ръцете с показна съпричастност. Човешко е да се помага. Още по-човешко е разсъдливо да си представим КАКВО СЛЕДВА. Носим отговорност да направим нещо, изправени пред чуждо нещастие. Носим отговорност и за последиците от помощта си.
За членове на анархическа организация би трябвало да е ясно: помагането не бива да се ограничава с благотворителност. Длъжни сме да донесем по три прости истини до ума и сърцето на двете страни (и двете потърпевши!), замесени в проблема – това са сънародниците ни и чужденците. Да чуят и разберат не само адресираните към себе си послания. Да се замислят над всичко казано.

На българите трябва да кажем:

коя е причината за бежанската вълна;

промяната в познатия ни свят е неизбежна – огради и стражари не ще я спрат, политиците не ще я овладеят, но ще се постараят да се възползват;

каква полза от неизбежната промяна можем да извлечем обикновените хора не в качеството си на материал за амбициите на властващите.

На бежанците трябва да кажем, че:

това, което са оставили, не може се върне – и не бива, защото е част от причините, направили ги изгнаници;

това, в което се озовават, ще им натрапва определени норми, но следва да приемат само онези, които не противоречат на универсалните човешки ценности – свобода, равенство, братство;

само в разбирателство с местните, социално сродни им хора, могат да направят целия свят по-добър за живеене, и то еднакво добър за всички.

След тези послания поотделно, нека чуят и общото: вие сте еднакво прецакани от системата – оцеляването ви зависи от създаване на друга система, неспособна да прецаква едни за сметка на други. Инак просто ще се избием – и ще останат само кукловодите на подстрекателите.
Истината е проста: едни хора бягат от диктатори, като пристигат в страни, управлявани от покровители и бизнес партньори на същите тези диктатори. Други хора, поданици на покровителите на диктаторите, доскоро не протестираха, че неприятната и тежка работа я вършат гурбетчии. И изведнъж сега са готови да позволят на своите политици да въведат също диктатури – уж за спиране на „нашествието“. Кой печели от това?
В забърканата грозна каша виновниците са очевидни.

Трябва да кажем:
Общият враг е ясен – за несретниците бежанци и за обедняващите „местни“ той е олигархията. Трябва да стане ясна и общата цел – решителна терапия. Светът е тежко болен. Но защо за лекарство търсим заразяване със стари болести, тачени като „традиции“, които с големи жертви криво-ляво сме излекували? Явно не сме оздравели напълно, болежките ни са хронични, че и носталгични… Не, не ни трябва нито Халифат, нито свещена християнска империя, нито Пиночет, нито Хитлер или крал Леополд, нито настоящите „демократични“ плутократи, дето менят имидж според лековерието на електората. Нужен ни е свят на свобода, равенство, солидарност и справедливост – всекиму.

Ако не кажем всички тези неща, актовете на помощ и протестите срещу действията на властите ЩЕ БЪДАТ НАПРАЗНИ, а дори и ще навредят – на бежанците, на нас, на бъдещето.
Естествено, ще има такива, които не желаят да слушат. Колкото и преувеличена, версията за „нашественици с планове“ не е пълен абсурд. На въвлечените в нашествието казваме: пренасянето на проблеми от едно на друго място не води до решение – грозните сенки в живота на едни общества ще се възпроизведат в други, накрая пак ще има страдащи. Накъде ще бягате тогава?
Ще попитаме „местните жители“, изповядващи „твърди традиционни ценности“: хей, нима избирате живот под обсада, със съответния военен ред в „лагера“ си? Това ли ще завещаете на децата си? Това е пътят на глупостта. Самоубийствената глупост. За голяма радост на потисниците – били те с чалми, или навлечени с костюми – радостта е тяхна обща.
За останалите, за вас – пълни паници с цялото меню гадости. •

Шаркан

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *