Солидарност с борещите се затворници

печат

Gabriel-Pombo-da-Silva-e1366039573695-278x300(продължава от миналия брой)

VI. Апел за международна мобилизация за Хозе и Габриел (29 септември 2007 г.)

В затвора времето е желание. То е очакване. На нещо, което ще разчупи чакането. Очакване, че ще можем да живеем. Нещо, което ни носи усещания. Нещо, което може да ни вдъхнови. Нещо, което ни отвежда по-далече от рутината, която тежи върху ни, въпреки смъртоносната атмосфера. То е надеждата и търсенето на потвърждение, че сме човеци, което затворът се опитва да разруши, да подчини, да интегрира. Тук ние изпитваме тяхната измама и лицемерие, опитите им да ни парализират чрез безсилието. Тук пада завесата на спектакъла и тоягата става осезаема. Тоягата, която всички познаваме, но не винаги виждаме или искаме да видим.

Вече 20 и повече години Хозе и Габриел се изправят очи в очи това насилие. От тях повече от три години в Германия. Изминаха почти две години, откакто са произнесени техните присъди от 14 и 13 години. Тежки присъди, заради опита им да избягат с двама заложници и престрелка с полицията по време на преследването. Двамата се възползват от отпуск, разрешен им от тъмничарите на испанската държава след 20-годишен затвор, за да избягат няколко месеца преди инцидента в Германия. Те искат да бъдат свободни, за да могат да продължат борбата, която са водили и в затвора. Габриел и Хозе са последователни в своите принципи и анархистическа борба, независимо от многото години, прекарани в зловещия изолационен режим FIES.

За това сега трябва да заплатят с още дълги години в германските затвори. Съдиите не желаят да чуят тяхната история и я използват като аргумент срещу тях. Те са наказани и затова, че са анархисти и ние не ще го забравим.

Оттогава досега двамата са подложени на постоянен контрол. Хозе минава през четири затвора и срещу него редовно се прилагат наказателни мерки, които се израждат в конфликти с различните затворнически власти. От пет месеца той е лишен от нормални свиждания, която мярка след едно посещение е превърната в постоянно наказание… „от съображения за сигурност“. Хозе отказва свиждания в ненормалните условия на остъклена клетка. Той обжалва пред съда, но това може да отнеме още много време. Положението на Габриел не е по-цветущо. Той описва режима, на който е подложен, като „подобен на FIES и по-тежък в някои отношения“.

Призоваваме за международна мобилизация в солидарност с Хозе и Габриел и с всички борещи се затворници и затворнички. Предвидени са демонстрации пред затворите в Райнбах и Аахен в Германия на 29 септември 2007 г. Призоваваме за присъствие, но на приятелите от улицата оставяме да изразят своята солидарност така, както сметнат за добре. Няма да забравим нашите затворници. Може да имаме различия, но няма никога да забравим за какво се борим – против изключването на хора от живота и поставянето им в клетки. За международна солидарност, за АНАРХИЯТА.

VII. Микрокосмосът на затвора

Повечето хора си мислят, предполагам, че попаднеш ли веднъж в затвора, вече „не се случва нищо“. В този „микрокосмос“ обаче стават събития, които влияят върху душевното ни състояние, нашето положение и обкръжаващата ни почти пагубна действителност – събития, които ни се отразяват повече или по-малко.

Изобретателността на тези мръсници не престава да ме изненадва… или по-скоро да ме отвращава, защото малко неща вече могат да ме изненадат. След като открих принудителния труд по германски – тук да работиш не е възможност, а задължение и ако някой откаже да се огъне (какъвто е моят случай), може да бъде лишен от запис за парите, които са му изпратили близки или приятели – така вече повече от пет години експериментирам коварните методи, които употребяват, за да смажат личността.

От 1 ноември нашият затворнически режим беше влошен още повече… През петъците вече не разрешават на някои затворници от един и същи етаж да прекарват ежедневно по два часа заедно, в съботния и неделния ден всичко приключва в 16 часа, дежурният надзирател решава дали можеш да отидеш до кухнята, а писмата ни дават веднъж седмично, ако не сме лишени.

С оправданието за „недостиг на персонал“ нанасят все повече удари върху малкото неща, които имаме (отваряне на килиите, разговори по телефона и т. н.). Говоря за „неща“, защото това, което другаде наричат „права“ (напр. в Испания), тук не съществува, тъй като нищо не е фиксирано в правилника за вътрешния ред, променя се от затвор в затвор и зависи от добрата воля, т. е. от пълния произвол на надзирателите. Тази игра на дребни предимства насърчава сътрудничеството с администрацията и наказва съпротивата.

И така, какво да се прави? „Общ фронт“ с надзирателите, за да искаме повече „персонал“? Това обаче означава да си осигурим „по-поносим“ затвор, докато лишаването от свобода вече само по себе си е мъчение – все едно тяхната функция не е да следят всеки наш жест! Да си играем на синдикализъм и да искаме повече тъмничари? „Общ фронт“ между затворниците с надеждата, че простият факт на общата ни съдба може да породи желанието да се борим заедно? Това не е толкова просто. Разбира се, аз се опитвах да мобилизирам други затворници, за да организираме „колективен протест“ срещу това ново затягане на гайките. Всички се оплакваха, но фактически никой не се осмели да се разбунтува. Всички се страхуват да не изгубят малкото, мизерното, което имат: „работното си място“, „условния си престой в Аахен“ и т. н., и т. н.

Затова съм бесен на всички – затворници и надзиратели. Аз обаче искам да включа в тази открита война тези, които ни потискат и експлоатират безкрай, които печелят и са отговорни за съществуванието на затворническата система.

„Вътре, както и вън“, не е много по-различно. Искам да кажа, че карцерната микросистема е вярно отражение на макросистемата… Преди известно време научих, че белгийската държава е подписала споразумение с холандската за „трансфера“ на затворници от едната страна в другата (т. е. от Белгия в Холандия) с всичко, което това означава за затворниците и техните близки… Затворникът е превърнат в допълнителна транснационална стока… и съдбата, която са му отредили, е като тази на имигрантите и другите „гъвкави работници“.

Бруталността и деспотизмът ме подтикват към насилие! Това, което застрашава системата изобщо, е поведението, което възприемат хората, когато застанат лице в лице с варварството.

3 ноември 2009 г.
Габриел Да Силва, Аахен

 

VIII. Анархистическата солидарност против полицейска Европа и всички нейни власти

На 13 юни 2012 г., след различни полицейски операции против други приятели, италианската държава насочи вълна от репресии, наречена „Кураж“, срещу десетки анархисти, като извърши 40 обиска, 24 разпита и 8 ареста. Този път тя искаше да придаде много по-мащабни размери на своята операция, като повдигна обвинения дори на другари, намиращи се в различните затвори на много европейски държави като Гърция, Швейцария и Германия. Както обикновено, властта искаше да огледа своята авторитарна муцуна в усмивката на непримиримите си врагове, като изфабрикува за N-ти път поредната „международна терористическа асоциация“ с водачи, изпълнители и координатори там, където имаше само близост, кореспонденция между затворници, съпротива и воля за борба. Така Габриел да Силва и Марко Камениш, дългогодишни затворници, попаднаха в това разследване, вследствие на международна гладна стачка, проведена през декември 2009 г., и бяха обявени за „символ и отправна точка на един нов диверсионен проект“, чиито „идеолози и вдъхновители са“.

След 20 години, прекарани в испанските зандани (от които 14 в режим FIES), откъдето Габриел избяга, той беше арестуван в Германия при проверка и престрелка с немските жандарми. Тук той изтърпя 9 допълнителни години от новата си присъда, преди да бъде екстрадиран в Испания на 25 февруари 2013 г., за да излежи остатъка от присъдата, и е преместван вече преместван три пъти за по-малко от два месеца.

Той ще бъде изслушан от Националния върховен специален и извънреден трибунал в Мадрид на 16 април 2013 г., за да му бъде връчена европейска заповед за арест по искане на италианската държава, в рамките на операцията „Кураж“. Габриел е решен да се съпротивлява срещу тази мярка. Ако въпреки това процедурата бъде потвърдена, седмица по-късно трябва да застане пред трима съдии, този път на открито съдебно заседание…

Чрез този акт срещу Габриел, за експедирането му в режимното крило на затвора във Ферара (Италия), построен специално за да бъдат смазани анархистите, където вече много приятели са в тотална изолация, се отправя предупреждение срещу всички ни. Защото искат да наведем глава, да ни запушат устата и да ни затворят очите. Тяхното предупреждение обаче няма да ни накара да скръстим ръце. От средите на затворниците в този свят ние черпим своята сила за неучастие, неподчинение, отказ от всякакви задължения, с които ни канят да се съобразяваме, и ще продължим своя непрекъснат конфликт с институциите, ще се защитаваме и ще атакуваме многоликата реалност на тяхната полицейщина и експлоатация, щом не можем да я избегнем. Сами или с другари, денем и нощем, с дела и думи.

Понастоящем, когато италианската държава иска да ѝ бъде предаден Габриел да Силва, за да продължи мръсната си работа, нека им покажем, че ако силните на деня знаят как да координират интересите си, ние можем да им противопоставим също едно от нашите оръжия – солидарността от двете страни на стената, между затворниците и бойците в социалната война, която също не признава граници.

Не, на предаването на Габриел на Италия! Долу всички държави с техните затвори, джандари, трибунали и трафик на затворници! Свобода за всяка и за всеки! •

13 април 2009 г.
Анархисти интернационалисти

 

На 16 април 2013 г. Габриел беше изправен пред Националния върховен специален и извънреден трибунал в Мадрид. Той не направи никакви изявления по фактите, за които е обвиняван в Италия, като по този начин отказа да приеме фалшивите юридически категории като невинност и вина. Беше разгледана само валидността на европейската заповед за ареста му. Аргументите на защитата бяха приети от трибунала, което блокира изпълнението на заповедта. За момента никакъв срок не е фиксиран за едно следващо съдебно заседание. Нашият приятел е твърд и е съхранил цялата си сила.

Ние от своя страна ще следим отблизо долните маневри на различните държави, които със законите си, със своите опустошителни войни не се колебаят да посеят терора, за да усилят своя контрол върху всички аспекти на живота и да извлекат печалби от всичко.

С гняв и бунт, за АНАРХИЯТА! •

Същите
(следва)

Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *