Солидарност с Жорж Абдалла

печат
Неотдавна във Франция политическата класа в лицето на не кой да е, а на Марин Льо Пен, изрази своята вяра в „ценностите“ на френската демокрация. След това и постмодерната френска интелигенция се втурна в името на тези „ценности“ да оправдава всички геноциди, извършени от френската колониална империя в чужбина, и цялото държавно насилие и фашистка политика в самата Франция.
Същата тази интелигенция, която омаловажава всяка форма на народна съпротива и която счита за немислимо да защити жертвите на френската политика вътре и вън от страната, не счете за важно да спомене дори дума за боеца от палестинската съпротива Жорж Ибрахим Абдалла, който вече 31 години лежи във френски затвор. Апатията на интелектуалците е мълчалив съучастник в продължаващото мъчение над другаря Абдалла, в този лицемерен фарс, разиграван от съдебната и изпълнителната власт във Франция, които си разменят ролите на „доброто“ и „лошото“ ченге, а краят е винаги един и същ – Абдалла си остава заложник на „ценностите“ на френската демокрация и култура.
От затвора Домокос, специално крило тип „Ц“, изразявам своята солидарност и с вдигнат юмрук към Жорж Ибрахим Абдалла му казвам: бъди силен и скорошно освобождаване, другарю!
Димитрис Куфодинас, Революционна организация „17 ноември“

Другарите, които жертваха живота си в борбата за освобождението на човечеството от тиранията на капитализма, империализма и държавата, са пример и символ за нас, но такива са и затворниците, които не се пречупиха, не се покаяха и не се отрекоха от борбата и действията си, избрали пътя на въоръжената борба, прекарали дълги години в затвора, при специални режими или в изолация, вдигнали високо знамето на борбата. Един от тях е другарят Жорж Ибрахим Абдалла, член на ливанската Революционна въоръжена фракция. Той се намира във френски затвор от 1984 година, вече 31 години. Въпреки че присъдата му е изтекла, френските власти, под натиск от страна на САЩ, отказват да го освободят.
Другарите и другарките, паднали в борбата или хвърлени в затвора като другаря Абдалла, са знамето на нашата борба срещу капитализма, империализма и държавата. Те са тези, които ни дават ярък пример, че бойците остават несломени, независимо на каква цена. Защото не можем да призоваваме хората на бунт срещу капитализма с цената на смърт или дългосрочен затвор, ако ние самите не сме готови на такава жертва, ако не сме готови да поемем отговорност за действията и участието си в борбата.
Затворниците на социално-класовата война, другарите и другарките които загинаха в борбата, са знамената на Революцията и който забравя или отрича това, отрича и самата борба!
Никос Мазиотис, „Революционна борба“, затвора Домокос

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *