Спомен за живите

печат

sp za j

Кой как помни ямболския 26 март 1923 г.

– А, монархистите ли? – каза Полковника, когато разбра, че съм анархист. – Аз мон…нанархистите ги уважавам. Чакай сега да ти разкажа каквото знам от баба ми!

Не се учудвайте от оплетения език – бяхме на седнали на рожден ден, на масата имаше няколко вида

ракия, уиски и мастика, не помня какво още. Нито пък от ниската политическа култура – образовали са го същите хора, които са се постарали да изчистят де-що има спомен за анархизма, за да не им пречи на „социалистическия“ строй.

– Навремето, когато са ги разстрелвали, ей там нагоре, където сега е Кауфланд… Баба ми е живяла там. И е гледала. Имало едно младо момче. Като дошло време да ги стрелят, всички са се скупчили пред него. Да го запазят с телата си. Затова баба ми цял живот ги е запомнила като добри хора.

Ако щете вярвайте, просълзих се. Не от ракията. За 90 години смъртта на тези хора не беше забравена. Дори названието им се беше изтрило от паметта на Полковника. Той не знаеше нито за какво са живели, нито за какво са разстреляни. Но пред лицето на смъртта те са спечелили сърцата на хората с вярата си в живота. И аз се пиша наследник на такива хора… това носи в сърцето едновременно гордост и срам.

Това обаче беше в сърцето – в главата ми минаваха други мисли. Сетих се за друга история, която Весо ми разказва навремето, и разбрах, че всъщност знам какво се е случило после:

– Това момче оживяло – казах аз. – Измъкнало се след разстрела и се скрило у дома. Баща му бил приятел с шефа на полицията. Решил да го заведе в участъка и да го предаде сам, за да не го очистят без следствие – ясно било, че няма за какво да го осъдят. В участъка обаче се били настанили военните от Сливен. Взели го от баща му, отвели го и го разстреляли, този път окончателно.*

Настана мрачна тишина. Историята не беше като за рожден ден. Надявах се, обаче, хората да се замислят. След такъв разказ въпросите изскачат сами… Тогава Учителката се обади:

– Еми, на, така му било писано на момчето.

И надигна чашата си. •

Златко

 

* Всъщност сега, като писах текста, се сетих, че историята е по-различна. Момчето, което бащата сам предава на властта и после е разстреляно, може би е друго. Това момче, което остава живо след разстрела, войниците доубиват с щиковете.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *