Спомен за Трендафил Марулевски

печат
На 31 октомври 2009 година в гр. Дупница по покана на дъщерята и сина на починалия наш другар Трендафил Марулевски се събраха много негови близки и другари.
Дъщеря му Елена прочете прочувствено слово, част от което предлагаме на нашите читатели.

МИЛИ ТАТКО,

Ето, всички сме се събрали около тебе – роднини, приятели. Тялото ти не е тука, но с нас е душата ти. Защо стана така? Защо ти, толкова привързан към родното място, остана в чужбина, далече от бащин дом?
Ние, децата ти, дълго се колебахме кое място да изберем за твоето последно убежище? Къде ще можеш да си починеш спокойно, най-после и завинаги? Дали да разпръснем пепелта ти в Дупница, горе на нивите, под онова дърво, където, когато си бил малък и си пасъл овцете, си обичал да се излегнеш по гръб и да гледаш денем облаците, а нощем звездите? Или да те запазим близо до нас, с нас, в Париж?
Изглежда такава е била твоята съдба и ти не случайно се озова в чужбина. Там те заведе твоята правда, твоите разбирания, твоят избор на самоличност, на истинската родина – това през целия твой живот бяха правата на човека. За това ти плати своята тежка цена, когато в България настъпиха мрачни времена – времена, които накрая те изпратиха в изгнание. Ето защо твоето място е навсякъде, Татко. И с нас в Париж, и тук, в България, където започна твоята история. Мястото ти е и в гробището „Пер Лашез“, където обичаше да се разхождаш сред гробовете на големите бунтовници като тебе. Сега почиваш там и може би нощем, когато всички посетители са си отишли, подхващате своите безкрайни, тайни спорове. А ние можем да те посещаваме денем, да поседим до тебе, да намерим така малко утеха – твоето отсъствие става по-малко болезнено, вглеждаме се в небето, в дърветата, спомените се връщат.
Ти беше смел и мил баща. Въпреки всички мъки не се отчайваше, предпазваше нашето детство от неприятности, ти, вечен странник, заради нас създаде здрави корени в чужбина. Там израснаха децата ти, а сега и твоите внучки, Летиция и Лора, те пазят мило и нежно в своите сърца.
Твоето място е едновременно там, в Париж и тук, в България и именно тук, в родното ти място, трябва да изразим още една почит – към делото на твоя живот.
Ти доживя да видиш как жестокият режим, който те прогони, рухна като замък от пясък. Доживя да прегърнеш живите си братя и племенниците си. И можа да се порадваш със своите спътници в мизерията и в борбата.
Да, мястото ти е и при тях. И затова поставяме тази паметна плоча – за да напомня за непокоримите, за тези, които са готови винаги да надигнат глава!
За тях съм превела думите на един френски писател, Жан-Франсоа Невел – те се отнасят за такива хора като тебе и другарите ти. Слушай:
„В източните страни дисиденти проявиха необикновен героизъм, защото те не само бяха преследвани духовно и физически в своите страни, но понасяха клеветите, презрението и дребнавостите на западните левичари, готови да ги причисляват към десните движения. Предатели и изменници в родината си, те станаха парии в нашите западни страни. Но това, че мъже и жени, израснали затворени в такава система, можаха въпреки всичко да запазят интелигентността си и да я обърнат против тази ужасна машина, създадена, за да я унищожи, знаейки, че бяха едновременно изоставени, отречени в нашите западни общества от интелектуалци, които би трябвало да им помогнат – такава енергия и толкова ясновидство у тях изкупва всички наши заблуждения и подлости и доказва, че въпреки всичко, благодарение на тях, човечеството може би заслужава да оцелее.“

Остави коментар

  • Анна Костова

    Благодаря Ви , че сте побликували милите думи на братовчетка ми Елена.
    Този човек заслужава много повече гласност.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *