Средства за масово оскотяване

печат

Глава-8-2014_fmtХленченето от телевизията е достойно единствено за погнуса от лицемерието на хленчещите

Уважавам торните бръмбари – в природата им е да се хранят с физиологични отпадъци, като пречистват околната среда. Но когато т. нар. журналисти с телевизионна трибуна в гледано време и оттам приходи от рекламни паузи се занимават с лайноядство, въвличайки зрителите в това „пиршество“, трудно е да говорим за уважение. При все това, натрапването на наслада от ровенето в помията и представянето й като „такива сме хората, другояче не може“, изисква коментар, особено когато се засегнат някои важни въпроси.
Например истината за „възродителния процес“. Без капка срам един възродител рече в ефир, че всички грехове на побългаряването на нашенските турци трябва да се признаят, без да щадят никого,… но чак когато ТУРСКАТА ДЪРЖАВА признае вина за етническите чистки на българи от Беломорска Тракия. Меко казано странна логика дори от гледна точка на въпросния „патриот“, защото той, възмутен от „турска намеса във вътрешните работи на България“, поставя разкриването на истината в зависимост от приумиците на турските властници, които днес мачкат собствените си граждани, пребиват ги по площадите, тровят ги с газ, изтезават ги в полицейски арести, пращат ги насила в казармата, уволняват ги от работа, запушват им устата, ограничават даже формално признатите граждански права. Това е логиката на служителите и измекяри на Държавна сигурност, които не се притесняват в прав текст, че и с гордост да твърдят, че ДС и днес е основният управляващ фактор в страната ни. Така разбират справедливостта копоите на властта, така я разбира и самата власт – като пазарлък между „елитите“.
Или например темата за „смелостта“ на кмета на Стара Загора. Много е смело да лишиш бедни хора от покрив над главата, след като никой не заплашва покрива на самите смелчаци. Много е смело седмици след потопа на села и цели градове да правиш официални посещения в местата на бедствията, да имитираш „загриженост“ и да раздаваш обещания без никакви реални действия, без никаква отговорност за това, което се е случило – а то е следствие от 25 години съсипване на водната инфраструктура, приватизация на напоителни съоръжения, поощряване на неразумно строителство като форма на подкуп на нужния на властващите електорат. Хленчовете от телевизията, че „циганите ще изсекат горите и ще се заселят където им скимне“ на фона на организираното изсичане и застрояване в полза на обръчи от фирми е достойно единствено за погнуса от лицемерието на хленчещите.
И накрая, най-прясната тема – за служебното правителство.
Вярно, обсъждайки прегрупирането на властниците в „служебни“ или „отговорни“ правителства, нашият вестник по неволя нагазва в торната трапеза на доминиращите пазара медии. На нас ни е ясно, че „всяко правителство е заговор срещу свободата на човечеството“. Същото би трябвало да е ясно и на широката публика, консуматор на „продукта“ на медиите, понеже се предполага, че поне с половин ухо са чули нещо за Ботев поета и революционера, а не само за футболния клуб. И въпреки това, налага се да нагазим в лайната, когато избликват определения от рода на „правителство на гражданското общество“, отнесени към шайката на Близнашки, съставена от вездесъщите сътрудници на ДС, отракани бюрократи и школувани мениджъри на финансови групировки. Защото:
– първо, „гражданското общество“ по дефиниция е форма на сътрудничество между незнайно как издигнати „представители на обществото“, в действителност представители на ОТДЕЛНИ групи от това общество, и държавния апарат. То е същият абсурд, както все по-тесният „общ фронт“ на работодатели и профсъюзи – фронт срещу кого? Срещу „лоши държавници“? В рамките на безспирно повтаряната лъжа, че било имало някъде „добри“ държавници? В крайна сметка потъпкани от този „фронт“ се оказват интересите и нуждите на обикновените трудещи се. Така и „фронтът“ на „гражданското общество“ и правителството е насочен срещу решаването на проблемите на 75 на сто от поданиците на тази страна. Либерално мислещите „интелектуалци“ бленуват например за полиция, която да ги „пази“, за държава, която да „си гледа работата и да въвежда ред“. И не са далеч от истината – ТЯХ полицията наистина ще ги пази, за тях държавата наистина ще създава удобен ред, защото те са част, ако не фактически, то по мерак, от горната част на социалната пирамида;
– второ, това правителство има една реална задача – да осигури изборна победа на ГЕРБ, а ако не сполучи, поне да подготви почвата за коалиция на новата мафия на Бойко Борисов с по-старата мафия БСП, макар дали е уместно такова разделение, при положение, че и двете партии са функции от различни кланове на същата Държавна сигурност с нейните ОСОБЕНИ разбирания за справедливост и логика.
Така че, от немай-къде живеейки сред купища изхвърлена от управниците тор, всеки свестен човек би трябвало да проумее погнусата на условията си на съществуване, но не така, че да търси „по-слабо смърдящата купчинка“, а да желае радикално прочистване на терена от фекалии. И премълчаването на истината за етническите репресии, и пазарлъците с нея, и демагогията „турци ни управляват“, и оправданието „циганите са виновни“, и ударилите цялата страна бедствия, не толкова природни, колкото управленски – всичко това един ден ще прелее като затлачен язовир. Ще помете обаче и сухото покрай суровото, ако масовото съзнание все още се намира в плен на илюзии, че някаква митична „нормална“ власт ще „оправи нещата“. Не, единствено народна съпротива, народна самоорганизация и народно самоуправление има капацитета да решава проблемите на хората, вместо да печели от народните беди. •
Шаркан

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *