Стачка в Кочан

печат

Стачката започва на 12 ноември в шивашкото предприятие Text Work с директор Янула Камборлазу. Седмината оператори на гладачни машини, част от които са активни членове на Неврокопската анархистка организация към ФАБ, решават да поискат увеличение на заплатите.

Работниците спират работа към един следобед, докато шефката още не се е върнала в България от уикенда. Уведомяват управителката Яна, че няма да работят, докато не им бъдат увеличени заплатите, и питат дали има смисъл да чакат директорката, за да преговарят. Тя започва да крещи, че няма да има никакви преговори. Гладачите отиват в съседното помещение при шивачките – около 70 на брой – казват им какво са намислили и какво им е отговорила управителката. Питат ги дали ще ги подкрепят и около половината от тях се съгласяват. Разбират се на следващия ден сутринта никой да не започва работа, докато не приключат преговорите за увеличение на заплатите.

Момчетата си тръгват от работа 3 часа преди края на работния ден.

На сутринта, в 8 часа вече са в цеха, но работничките не сват обещанието и работят с пълна пара. По-късно се разбир, че Яна им е пискала и заплашвала, че ще премести предприятието в Македония. А на гладачите направо започва да се кара, че са си тръгнали предния ден. Момчетата не отстъпват и заявяват, че ще преговарят само седмината и директорката. Исканията им са повече от скромни, дори не са организирани: един иска 15 лева надница, друг спори, че извънредният труд не се плаща дори както е задължително по закон. Отговорът е, че не можела да иска пари от собственика и изобщо не я интересувало колко е скочил хлябът и другите цени в България. Ултимативно ги пита дали ще работят, или не, но момчетата не се пречупват – тръгват си с вдигнати глави.

През същото време при шивачките отива един тарикат, нещо като подначалник, който почва да им пълни главите с глупости: не трябвало да се стачкува, след като сме в Европейския съюз, защото „те отгоре” щели да вдигнат заплатите, че не ставало така то както го мислят гладачите.

Следват два дни без работа, а на третия започват да привикват един по един гладачите „да се разберат”. Същият тарикат, дето обяснявал на жените да почакат да „ги оправят отгоре”, категорично наредил най-активните стачници да не бъдат търсени. Поединично се разбрали с Яна, тя им обещала 20 лева повишение върху базите – ако си на 300 лева база, ставаш на 320 и от там ти се вдига надницата, извънредните и т. н.

Когато идва време за раздаване на заплатите обаче, от управата правят списък, в който всеки, който е съгласен с 20-те лева увеличение, трябва да се подпише, че в период от 1 година няма да иска повече увеличения.

Стачниците подписват и се връщат на работа – за тях това е все пак успех, като се има предвид, че този път не успяват да си осигурят подкрепата на шивачките, което можеше да осигури необходимия натиск за по-значително увеличение. Ако сега чувството за солидарност е отстъпило пред страха от безработицата и лъжите за светлото бъдеще, новите цени догодина трябва да го върнат.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *