Стачки в гръцките затвори

печат

„Това е първият път, когато се организираме на такова ниво. Цялата процедура е политическа, имайки предвид, че става дума за граждани, които имат съответните граждански права. Сега е времето да започнем! Борбата е на три етапа: отказ от затворническата храна, гладна стачка и накрая – въстание.”

Вангелис Палис, затвора в Хиос

На 3 ноември около 3000 затворници отказаха да се докоснат до своята затворническа храна. През следващите 3 дни числото на затворниците, отказващи да ядат, достига 8000 (в гръцките затвори в момента се намират около 14 000 души).

Движението за солидарност застава на страната на затворниците от самото начало и организира серия мобилизации и преки акции. Държавата продължава предимно да мълчи, както и преди 3 ноември, а отделни политици, сред които „Президентът на демокрацията”, предлагат изграждане на нови затвори като изход от ситуацията. Медиите и особено главните телевизионни канали напълно пропускат да отразят положението със затворите.

Престъпното мълчание на държавата и медиите кара затворниците да започнат втората фаза от своята борба на 7 ноември. 5600 затворници обявяват гладна стачка в 21 затвора. В затвора на Трикала 17 кюрди и други трима в Амфиса (всички в гладна стачка) зашиват устата си с игла и конец. Разликата между отказа от затворническа храна и гладната стачака е, че на първия етап те отказват да се докоснат до обичайната затворническа храна, но могат да си купуват дреболии от лавката в затвора.

В края на първата седмица от гладната стачка затворниците изпращат писмо до Министерството на правосъдието в последен опит да бъдат изпълнени техните искания. Ако това не стане, борбата трябва да навлезе в третата си фаза, което означава вълна от насилие вътре и вън от затворите.

В Гърция има 28 затвора. Техният капацитет е 7500 души, но в момента в тях са затворени 14 000! Други 2500-3000 са затворени в т. нар. „временни центрове за задържане” или направо в клетките на самите полицейски управления. В тези клетки, направени за един човек, най-често натъпкват по 4-5 души.

„Благодарим ви за вашата солидарност. Заедно ще победим. Нашата обща борба е единственият начин да излезем от мъртвата точка, до която сме достигнали в съвременните пъклени гръцки затвори, в тези модерни мъчения, които вместо да реформират, само наказват отново и отново, най-вече чрез мизерните и нечовешки условия в затворите, които ни унищожават психологически и физически.”

Янис Макриянис, затвора в Корфу

Пробемът не нов, но винаги, когато някой го поставя открито, държавата просто предлага да се построят нови затвори с по-здрава система за сигурност и обсъждането затъва в спорове за това коя е най-подходящата фирма да го направи.

Логичният изход от положението е точно обратен и той е посочен в сегашните 16 искания на затворниците: да се премахнат затворите за младежи (тийейджъри под 18 години); да престане задържането на пристрастени към наркотиците младежи, които сега се третират по същия начин, по който и дилърите, които им продават дрогата; премахване на арестите за хора, които очакват процес и които много често остават в ареста 18 месеца, преди да започне следствието; прехвърляне на затворниците-чужденци в затворите на собствените им страни (ако те желаят, разбира се).

Огромна част от затворниците в Гърция са чужденци, пристрастени към наркотиците, хора със сериозни психологически проблеми и „граждани”, които имат финансови проблеми като неплатени големи сметки и които изпитват недостиг на пари. Всички те получават етикета „криминални”, поемайки върху себе си вината за неуредиците в обществото и най-вече прикривайки истинските и постоянни престъпници, които продължават да действат под покровителството на властта, парите и най-общо казано – държавата.

Антиавторитарно движение изпрати международен призив за солидарност и преки акции пред гръцките посолства и консулства по света. „Борбата на затворниците за индивидуални, социални и политически права не може да бъде просто погребана и забравена, тя е без всякакво лидерство от каквито и да било „авангарди” и затова затворниците няма да бъдат смачкани! Това е борба за социално освобождение и равноправие. Тяхната борба е наша борба и солидарността е нашето най-силно оръжие” се казва в призива. •

Иво

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *