Сталинистите – авангард на контрареволюцията

печат
(продължава от миналия брой)

Героичната борба на испанския народ през юли 1936 г. привлича стотици бойци – емигранти от Италия на Мусолини и нацистка Германия на Хитлер, както и революционери-антисталинисти от цял свят, дошли да подпомогнат съпротивата срещу Франко. (Те не са част от Интернационалните бригади, организирани от Москва, чиито бойци са под пълния контрол на сталинистите и идват в Испания едва в края на 1936 г.) Със своята интервенция Сталин прехвърля в Испания не само военни и икономически „специалисти“, но също своите шпиони и тайни полицаи. Сталинският план е да се ликвидира опозицията (особено сред бившите сталинисти, които “знаят твърде много“) и да бъде съсипано испанското революционно движение, което представлява страховит бараж срещу всякакви опити за политическа хегемония от страна на сталинската „пета колона“ – ИКП. “В Каталония – декларира „Правда“ от 16 декември 1936 г. – елиминирането на троцкистите и анархосиндикалистите започна; то ще бъде проведено със същата решителност и енергия, както в СССР“. За тази цел сталинистите започват организиран терор. Те, които крещят срещу “неконтролируемите елементи“, създават свои собствени затвори и килии за „превантивни“ измъчвания на жертвите. Никой, дори с разрешение от министъра на правосъдието, не може да посети тези затвори. Джон Макгавърн, депутат от независимата лейбъристка партия, идва в Испания като член на делегация, в която влиза и проф. Фелисиен Шалей – член на ЦК на лигата за Правата на човека, за да посетят неосъдените още затворници-марксисти от ПОУМ – агенти на Франко според официалните обвинения на сталинистите – и в една своя брошура описват посещенията на различни затвори. Те пишат, че макар и снабдени с разрешително от директора на испанските затвори и от министъра на правосъдието да инспектират Кайе Валмайор (сталински „превантивен“ затвор), получават отказ, като местният директор на тюрмата възразил, че “няма да приеме заповедите на директора на испанските затвори, нито на министъра на правосъдието, защото те не са негови началници. Ние го запитахме кой е неговият шеф и той ни даде адреса на генералния щаб на ЧК“. Там разрешителното също не е уважено и личната намеса на министъра на правосъдието Ирухо също не дава резултат. Макгавърн заключава:

„Маската падна. Те вдигнаха воала и ни показаха къде беше реалната власт. Министрите искаха, но бяха безсилни. Дадохме си сметка, че ако настояваме, щяхме да се изложим на опасност“.

CNT изобличава от няколко месеца съществуването на тези секретни затвори. На 25 март 1937 г. 16 члена на CNT са избити от сталинистите във Вилануева де Алтардете. На искането на санкции срещу убийците „Мундо Обреро“, орган на компартията, отговаря, като ги оправдава. Последвалите разследвания потвърждават, че банда, съставена изцяло от сталинисти, сред която са и главните виновници, е действала от името на „Комитет по отбраната“, като е избивала политически врагове, налагала е глоби и е изнасилвала много жени. Петима сталинисти са осъдени на смърт. През април същата година CNT представя доказателства за съществуването на друг таен затвор в Мурсия, въпреки усилията на полицията да укрие подробностите, конфискувайки местния вестник на конфедерацията „Картахена Нуева“, който публикува свидетелството на един работник, задържан в този затвор като „подозрителен“. Сред посочените от него лица има офицери от полицията и испански „работници в НКВД“. (Мисля, че при описаната от Ричард Върнън картина, човек придобива впечатлението, че се среща не с революционери, а с овни или с членове от дружествата за защита на животните и че както „обикновените“, така и „влиятелните“ членове на CNT-FAI не са заслужавали никаква по-различна съдба, щом са се занимавали с книжни обвинения, разследвания и юридически доказателства, с обръщения към републиканските съдилища и „общественото мнение“, с вносни анкетьори-парламентаристи, оставяли са да им конфискуват вестниците или са разговаряли почтително с чекистките убийци, вместо да организират наказателни въоръжени работнически колони и да изпратят „съветските специалисти“ по бързата процедура и до крак в „отвъдното“ с всичките останали 2000 неканени гости от Москва, да арестуват и „разследват“ „отговорните слуги на Джугашвили в Испания воглаве с Антонов-Овсеенко, Берзин и други, да изпратят „журналисти“ да „интервюират“ емисарите със собствените им методи, като ги накарат поне един-единствен път в живота си да кажат истината, да публикуват показанията им, да разформироват „интернационалните бригади“, да арестуват командирите и задържат политкомисарите им в „частните концлагери на Конфедерацията“, докато революционните трибунали решат съдбата им и да обезглавят чуждите и местните агенти на Москва като Толиати, Андре Марти – „касапина от Елбасате“ и ред видни испански доносници на Сталин от рода на „Страстната“ Долорес Ибарури и съучастниците ѝ, без да правят подбор, оставяйки на господа-бога горе на небето да отдели грешниците от праведниците или на Сатанаил да им определи „кръговете“ и казаните в Ада! „На война като на война!“, както се казва… А на тези, които ще започнат да хленчат, „по какво ще се различаваме от визираните по-горе“, да спорят за „целта и за средствата“ или за хуманизма, ще напомня, че дори Иисус е казал: „С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще ви се прибави.“ (Марк 4:24) – бел. прев.)

Поради липса на място е невъзможно да се изложат стотиците случаи на сталинисткия терор в Испания. (В една глава на книгата си „Масови убийци“ (Лондон, 1961) Хуго Дауър описва убийствата, извършени от НКВД в Испания. Хесус Фернандес в „Голямото предателство“ (Париж 1953 г.) описва ролята на сталиновите агенти в Испанската гражданска война. В нея има дълъг списък на преследванията по заповед от Сталин на членове на протроцкистката ПОУМ (Обединена работническа партия марксисти) и на убийството на нейния лидер Андреас Нин.) Сталинската пропаганда и симпатизиращите ѝ (или добре заплатени) журналисти и писатели успяват да убедят либералното и прогресистко „обществено мнение“, че единственият безкористен приятел, на който испанският народ може да разчита, е Сталин и неговите убийци са в авангарда в борбата срещу Франко. Гласовете на групите революционери, апелират към работниците в света да спасят живота на сталинските жертви, не са чути. Когато през май 1937 г. по улиците на Барселона започват боеве, провокирани от сталинистите, в които стотици работници изгубват живота си и които са последвани от масирани атаки през август срещу селските колективи, провокаторите са поздравявани като спасители на законността и реда срещу „неконтролируемите терористи-анархисти“, които искали да заграбят властта в Барселона и принуждавали селяните да колективизират земите под заплахата на байонетите. Не само Хитлер си служи с хилядократното повторение на лъжите и не само на него вярват. (“Вярата“ на разните, либерали, демократи и прочее „прогресивни“ лакеи на капитала, както и на „полезните идиоти“ на Москва, е въпрос на интереси, а не на заслепление и наивност! – бел. прев.) •

(следва „Майските дни в Барселона“)

Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *