Старите самозаблуди с нова опаковка

печат
Пак Уикилийкс, пак Асанж, пак страсти и размисли и пак твърде малко мисли от сорта „а сега накъде?“ в един наистина радикален и логичен вариант. Твърде много внимание към това какво ще се случи с главния герой, интерес към една чисто филмова интрига.

Наред с това, пак прекалено много призиви „да си върнем държавата“, като се упражнява натиск върху политиците „да си вършат работата“.

От публикуваните материали може и трябва да се извлече само един урок: опитите за развъждане на някаква „нова“ и „честна“ порода политици, бизнесмени и „духовни водачи“ е обречена на пълен провал по простата причина, че държавата изначално почива върху несправедливостта в най-чистия ѝ вид.

Да, мнозина стигнаха до извода, че „системата трябва да се промени“, че „така повече не може“. Как обаче да се промени и как „може“, след като „така“ вече не става, понеже ножът стърже по кокала, а за някои достига и костния мозък? Вглеждането в повечето предложения за промяна предизвиква смесица от скука и отчаяние. Скуката иде от баналността на поднесеното, отчаянието – пак от същото. Лек грим върху провалени практики нищо не променя.

Ресторант „Съюз между труда и капитала“
-Този господин ще плати цялата сметка.

Никой народ не е в състояние „да си върне държавата“, просто защото тя никога не му е принадлежала. Крале, императори, диктатори – тия са имали основанието да изрекат „държавата – това съм аз“ и народът е бил тяхна движима собственост. Дори в най-демократичната страна, щом там присъства чиновнически апарат с административни, регулаторни и репресивни пълномощия, щом съществува обособено малцинство с привилегии да измисля, утвърждава и променя закони, там има държава – и тя не едно с народа, нито се явява синоним на понятието „страна“. Непримирими с несправедливостта граждани, стига да употребяваме това понятие не в смисъла на „поданици“, може поколения наред да „упражняват контрол“ над политиците, но самите пълномощия на политика да представлява тези граждани, да взема решения вместо тях, но от тяхно име, вече правят този контрол фиктивен. Избирателите са му гласували доверие за определен срок, през който той е недосегаем. Ами ако се промени този регламент? Ами ако се даде право избирателите да сменят депутата във всеки един момент? Да, има такъв изход. Нарича се пряка демокрация. Само че тя работи при други, различни от представителната условия, при това не признава професионални политици. Избраният от хората представител е техен пряк говорител, нищо повече. Той е избран по някакъв съвсем конкретен въпрос. В съвременния свят на напреднали комуникационни технологии, с машини за светкавична обработка на големи масиви информация и защита на данните такъв представител става ненужен. Следователно, „връщането на държавата на народа“ в политически смисъл означава нейното елиминиране. Възникващите пред човешките общности конкретни проблеми и задачи се решават с пряко обсъждане на тези проблеми от всички засегнати и заинтересовани. Колкото по-обстойно се получи това обсъждане, колкото повече хора постигнат съгласие за справяне с належащата задача, толкова по-сигурно и трайно ще бъде решена тя – без нарочни закони, без проверяващи, без посредници, без печалбари на чужд гръб.

Ако вземем пък стопанските отношения, ефективното и справедливо регулиране на бизнеса пак се свежда до ликвидиране на частната собственост, премахване на привилегиите на тесни кръгове да решават какво и колко да се произвежда, кому и при какви условия да се дава произведеното. Ненужни стават контролните органи на държавата, просто защото крайните потребители пряко поръчват нужните им продукти и изделия на производителите, следят качеството им и сроковете за доставка, а производителите изпълняват заявките и спазват задълженията си, защото и те са потребители, които също поръчват това, с което да живеят, на други производители. Само ако се държат коректно и солидарно, могат да разчитат на коректно и солидарно отношение към самите себе си.

Принципът и логиката на такова решение е проста сметка. Докато идеално честните политици и съвестните бизнесмени се намират в някакъв абсолютно нереален свят, който и с най-сложните сметки не излиза вън от мъглата на заблудите. Докато едни блуждаят в тази мъгла като нейни жертви, други нарочно я създават, защото са излезли да ловят шарани и тлъстият улов им е гарантиран. •

Николай Теллалов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *