Старостта явно е лечима, а глупостта?

печат

Наука и Анархизъм

От самото зараждане на човешката цивилизация науката е тази, която я води нагоре – в постоянна схватка с антинаучното запазване на „традиционното“, тоест удобното за привилегированите групи. За кратък период от края на 19-то столетие и до втората половина на миналия век науката почти спечели… и потъна, удавена в бюрокрация, в обвинения, които ѝ приписаха греховете на комерсиалното и пак бюрократичното. Светът отново хлътва в ирационализма на религиите, в сметкаджийството на идеологиите, които насочват усилията на учените в полза на малцината самоизбрани „елити“.

Добра илюстрация са двете скорошни събития, успели да впечатлят дори медиите, обикновено заети да уплътняват времето и главите на публиката с боклука на рекламите и фалшивите „проблеми“. Първото събитие беше анонсираната, но нататък премълчана лекция на британския изследовател на феномена на стареенето Обри де Грей, състояла се на 17 април в София. Де Грей, практически млад още човек, е един от учените, които защитават тезата, че старостта не е неотменима орис. Процесите на износване на организма се управляват от генетично записани в клетките ни програми. Според Де Грей тази генетични команди може да бъдат „изключени“, с което изключваме и механизмите, които карат почти всяко живо същество да се скапва и умира. Британецът е убеден и го доказва с аргументи, че всички нужни изследвания за разработване на технология за генно-инженерно въздействие против стареенето вече са проведени. Той е автор на концепция, че такава технология не просто трябва да бъде създадена, но и да стане достъпна за ВСЕКИ човек. След еднократно или периодично провеждана терапия се постига възстановяване на физиологическия статус на индивида до избрана степен на младостта, а след това постигнатото може да бъде поддържано произволно дълго време. Както го отразиха медиите – „ще живеем до 1000 години“.

От 2005 г. няколко големи американски университета са обявили примамлива парична награда за всеки, който успее да опровергае теорията на де Грей. Досега липсват дори претенденти.

Обри де Грей е смазващо логичен, когато поставя въпроса: защо да се мъчим в сражения с болестите и останалите страдания, присъщи на старостта, след като съществува реална възможност да „отменим“ самата старост?

Британецът намира едничка слабост в тезисите си – липса на финансиране – все пак не предлага манхатънски проект за ново оръжие. От 11 години обикаля света с лекции и се опитва да привлече „инвестиции“. Без особен успех.

Странно, нали? Нима богаташите, които и без това се държат сякаш са вечни, не искат да живеят повече? Искат, разбира се. Но очевидно ги стряска категоричната позиция на учения: дълголетието (буквално „вечна младост“) трябва да бъде за всеки. Иначе няма смисъл от решение на човешките проблеми, „ексклузивното“ дълголетие се превръща в нов безпрецедентен проблем и чист повод за бунт – безпощаден, без задръжки.

През 2009 г. де Грей обикаля Русия. Признава, че е бил посрещнат повече от добре, с голям интерес. Пари обаче не получава. Нито един от тамошните „олигарси“ не изразява готовност да отсипе в касичката за ликвидиране на старостта стотина милиона долара.

Точно толкова през април прежали милиардерът Милнер (как се става милиардер в Русия?) – за пращане на наносонда до Алфа Центавър. По-точно – за проучване как да реализира такова междузвездно пътешествие.

Безпристрастно погледнато, мисия от този вид е осъществима. Мощни лазери наистина са в състояние да ускорят облак миниатюрни сондички. Проблемите с фокусирането на лазерите е въпрос на техника. Колкото и сонди да изгорят по пътя при сблъсък с частици междузвезден газ и прах, все някакво количество ще оцелее. Как обаче тези сонди ще маневрират при достигане до целта? Как ще погасят набраната скорост? Откъде ще съберат мощност да предадат информация обратно? Връзката със съвсем неминиатюрен апарат край Плутон беше проблематична и то не поради технически, а заради фундаментални физически ограничения. За предаване на сигнал само мощност не стига – нужна е и антена с минимално допустими размери, хиляди пъти по-големи от размерите на „наносондите“.

Тоест, да смятаме това за безсмислица? В която, за голямо съжаление, се забърка един от най-смелите в науката умове на света – Стивън Хокинг. Очевидно ничий разсъдък не е имунизиран от наивност,… а и старостта не прощава. Същата старост, за борбата с която сто милиона не биха били никак излишни.

Обяснението „глупост“ обаче не ни дава важните отговори. Повечето досегашни космически програми са били глупави – мисии за „побиване на знаме“ без други сериозни последици, скъпо перчене на държавните институции пред собствените си поданици и пред конкурентните държавни машини. И най-безсмислените космически програми са развивали определени образци техника и начини за тяхна употреба – преди всичко за военни нужди, за корпоративни печалби.

Оттук и силното подозрение, че с „проекта за Алфа Центавър“ се прикрива възобновяване на работа по извеждани в космоса високоточни и наистина мощни лазери. Те обаче няма да ускоряват космически апарати към звездите, а ще пържат градове и територии по самата Земя. Даже без унищожителни удари, лазерите могат да нанесат неотличими от „естествени природни бедствия“ щети на една или друга страна, след което в нея довтасват спасители – и населението на тази страна става длъжник до гроб на „благодетелите“.

Тези два примера – неуспехът на Де Грей и очертаващият се „възход“ на „нанозвездолета“ чудесно показват кой общ фактор съсипва едно начинание (жизнено важно) и налива сили в друго (животозастрашаващо) – факторът капитализъм.

Васил Арапов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *