Ще чуем ли камбаните на Квазимодо?

печат

8d0f531d884cf6274541dc147a427bf4ЧОВЕЧЕСТВОТО ИЛИ ЩЕ ВЪЗМЪЖЕЕ КОЛЕКТИВНО В БОРБА С КЪРВАВАТА РЕТРОГРАДНОСТ, ИЛИ ЩЕ ЗАГИНЕ!!!

Прочетох с необходимото внимание дефиницията на Г. К. за революционна ситуация в „Апокалипсис – кога?“. Резултатът са множество въпроси, чийто отговор не е еднозначен. Затова споделям с автора и с читателите на вестника съмненията си, колкото и нелицеприятни да са. Заедно с това, искам да декларирам, че аз съм исторически оптимист, но в никакъв случай не желая да бъда „революционен“ Д-р Панглос.

С тези уговорки и през тази призма правя моя преглед, критични бележки и бегъл анализ относно условия 4-то и 5-то от дефиницията (осъзнаване на масите и на революционерите).

За да се превърне една революционна ситуация (РС) в социална революция (СР), трябва да бъдат изпълнени достатъчните 4-то и 5-то условия от дефиницията на РС, но те не следват автоматично от необходимите 1-во, 2-ро и 3-то условие. Те са предпоставки за реализацията на последните две. Ако обаче рефлексът на нисшите не проработи, 4-то условие няма да бъде налице и тогава тези от 5-тото (революционерите), дори и да се появят като реална сила, ще се окажат в изолация.
Самите „нисши“, освен в анархокомунистическа разцветка, могат да се появят и от другата страна на барикадата. Случаите след Първата световна война са особено красноречиви в това отношение. Тогава, най-напред през 1917-1918 г., болшевиките в Русия успяха да завземат и затвърдят властта си, като замениха старите господари – аристократи и буржоа, а след тях в Западна Европа дойдоха фашисти, салазаристи, нацисти, франкисти и т. н., и т. н. Спрямо последните монополистическият капитализъм се оказа благосклонен или бе принуден да прояви отстъпчивост. Резултатът беше хибрид, който е преход от частния към държавния капитализъм, какъвто впрочем беше и самият болшевизъм до края на НЭП-а през 1928-1931 г. Струва си да отбележим, че първата задача на всички тях – маркс-ленинисти, фашисти и антифашисти – беше изтреблението на анархистите.
След „победата на съюзниците“ през 1944-1945 г. фашизоидните режими отстъпиха креслата на властта в Източна Европа на

размножилите се сталиноиди, с което започна тяхното 45-годишно „строителство на реалния социализъм“, чиито последици понасяме до днес и които могат да продължат още толкова години. (Някои могат да ни кажат: „Чунким“ голяма работа, остават „само“ още двадесетина години!)
Другият въпрос е свързан с лумпените, чийто процент расте застрашително и на които Г. К. разчита, като на субективен фактор в СР!!! Но това сигурно ли е? Познаваме ли достатъчно тяхната психология и език? Знаем ли как ще реагират в една революционна ситуация? На чия страна ще застанат? Историческата справка ни сочи многобройни примери от Достоевски до ленинско-сталинските и хитлеристки лумпени. Щом гений като Достоевски се изплаши от смъртта и продаде гениалността си на самодържавието и на православните обскуранти, какво остава до обикновените лумпени, мнозина от които ще се продадат по-лесно от евреите, приели да обслужват крематориумите и да бъдат „капо“ в хитлеристките концлагери. Тези от тях, които ще получат „статута“ на „работещи“, като слуги, жандарми и телохранители на „патрициите“, вършещи най-мръсната работа, ще са доволни от битието си, сравнявайки го с това на „излишните“, и най-вероятно ще се съгласят да участват в унищожението на себеподобните си.
Ако отговорът на въпроса: срещу кого утре ще се насочи масовото насилие на лумпените, които могат да бъдат манипулирани от духовни пигмеи като Сталин или Хитлер до нашенските карикатури и имитатори от вчера и днес? – бъде отново подобен на познатите ни исторически прецеденти, едва ли имаме основания да се радваме на разрушаването на социалното статукво и лумпенизирането на капиталистическото общество!
Третото ми възражение е свързано с разрушаването на интернационалното статукво и заместването му от една тотална война. Вместо революционна ситуация, последната може да се превърне в гробница на човешкия род, сваляйки всички въпроси от дневния му ред, отнасящи се до бъдещето (No Future, както казват английските пънкари).
И накрая, наблюдавайки заобикалящите ни големи задници и кореми, като че ли глътнали любеница, се питам: не е ли наченало тихото „сладко“ убийство на нисшите, подготвено физически от мизерната и долнокачествена храна за плебса, от моралното и интелектуално разложение на подрастващите генерации с помощта на масовата „култура“, „идеи“ и „нравственост“ или с преподаваните в училищата и университетите „науки“: история, психология и литературни анализи, социология, политология и културология, и се стигне до системните, ежедневно разпространявани с мазохистично сладострастие черни хроники за изнасилвания, убийства на безпомощна старица за стотинки или тъпата жестокост спрямо слабите и беззащитните във варненския „мол“ и други „информации“, които одураченият плебс лочи със свинско удоволствие, аз си поставям и търся отговор на страшния въпрос:

Не е ли започнал геноцидът и социалното „прочистване на излишните“?

8d0f531d884cf6274541dc147a427bf4

И се питам: в какво можем да търсим упование? В надеждата, че те ще проумеят замисъла на „филантропите“? Ще усетят м

ириса на прясно изкопаната пръст, която ще ги затрупа? Но ако заговорниците подгряват твърде бавно водата – няма ли, подобно жабата, човешкият род да се свари необратимо? Не сме ли изтървали последния влак, който можеше да ни отведе в „Утопията“?

Тези тревожни размисли събуди в мен дефиницията на Г. К. за революционна ситуация и за евентуалното ѝ превръщане в социална революция. Пишейки тези редове, аз подчертавам: не свеждам въпроса до инжектиране на съвестта, а до нещо много по-важно, всъщност може би най-важното: до оцеляването и бъдещето на човешкия род, заплашен от самоизтребление, вследствие на егоизма в двете му отколешни прояви – властолюбие и алчност и волски-безграничното търпение на „излишните“!
Тези и още много други неща трябва да се обясняват просто и кратко на жертвите. Да се отговори ясно и категорично на въпросите: кой носи моралната и материална вина за ниския духовен уровен на обществото? Кой отне зрението му? Кой окова съзнанието му? и т. н., и т. н… И заедно с това, трябва да кажем: – НЕ на Панглосовския революционен оптимизъм, да изучаваме и разясняваме опита и историята на диктаторските партии, които, предрешавайки се като революционери, успяват да повлекат масите… И на последно по място, но не и по важност – да не се опиваме от красиви фрази като тази на нашия Георги Шейтанов: „Лилипути клаха народа, но той си остава безсмъртен и титан“, защото е трудно, а и несъстоятелно да се прилепят към народ, който е търпял 500 години турското робство, „кланетата от лилипути“, 35 години Тодор Живков и вече повече от четвърт век тоя нескончаем „мирен преход“. Вярно е, че тези „явления“ ни бяха наложени от външни сили, но за съжаление е истина, че ги приемахме и продължаваме да ги приемаме като природни бедствия и че те и досега, може би, не биха си отишли без „решаващата“ намеса на същите или нови външни сили. Тогава, не му ли прилягат повече думите, които в момент на откровеност изрече неговият виден професор – доносник и патриот: „ШИБАН НАРОД!“?
Затова, за да не е така, трябва да му се казва, колкото и горчива да е, Истината, само Истината и цялата Истина, защото тя единствена може да направи народа и човешкия род СВОБОДНИ!
Мощни камбани трябва да разтърсят съзнанието на лумпените и да ги предупредят за опасността от безразличието, равнодушието и бездействието, с които наблюдават галопиращите егоизъм, алчност, скотство, подлост, мерзост, страх, които овладяват умовете и сърцата и унищожават съвестта.
Трябва да се направи всичко – с думи и с дела, за да могат по-развитите умствено и нравствено да преодолеят „законите“ на пазарната демокрация, да се атакуват ширещите се асоциалност, безхарактерност, ренегатство и предателство, и да се заменят с упорита работа за пробуждането на масите, които единствени могат да спасят себе си и света от гибел, променяйки го в посока на „светата троица“: СВОБОДА, РАВЕНСТВО И БРАТСТВО, ПОМНЕЙКИ, ЧЕ ЧОВЕЧЕСТВОТО ИЛИ ЩЕ ВЪЗМЪЖЕЕ КОЛЕКТИВНО В БОРБА С КЪРВАВАТА РЕТРОГРАДНОСТ, ИЛИ ЩЕ ЗАГИНЕ!!! •

FERRANTE PALA

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *