Сто години срамота

печат
„Новият станишев на Партията“ Корнелия Нинова пламенно защити „социалистическите“ принципи, а именно: справедливост, солидарност, равенство, свобода и… патриотизъм!
Многозначително е, че госпожата другарка се сети за свободата на предпоследно място. Уникални са и тълкуванията ѝ на тези понятия. За политдамата, представете си, справедливост означавало „всеки да носи равна наказателна отговорност“, бил той „крадец на кокошки“ или „корумпиран чиновник“. Брилянтно. Остава да приравним и деянието на някоя пенсионерка, дето отмъква пакетче бонбонки от супермаркета, с убийство и кражба на милиони!
Впрочем, МВР вече стори това приравняване, обещавайки да бъде по-сурово с „битовата престъпност“. Ало, ченгетата! Вие, дето се пишете най-големи патриоти, не прекалявате ли? В Османската империя, която ви е все дъвка, оправдание и база за сравнение, кражба на храна под 5 гроша, тоест за колкото да се наядеш за деня, не е било подсъдно. Обратно, в държавата „Съветски съюз“ по едно време за прибран в пазвата житен клас, за една гайка в джоба на кърпените панталони се отивало на каторга за 15 години. Или на разстрел.
От кого ли ще взема пример БСП, когато се върне на власт, както обещава да стори Нинова?
Въпрос, върху отговора на който проливат светлина останалите схващания на вероятната бъдеща лидерка.
И така, солидарност според тълковния речник на команданте Корнелия било „богатите и здравите да плащат в здравната каса за бедните и болните“. Брей, само туй ли било „солидарност“?
Ами равенството? Вождесата на БСП сервира нов уникат: „и детето в луксозен джип, и детето в циганска каруца да имат равен достъп до образование“. Социализъм, а?
Друг път. През „вековната си история“ Партията-Майка толкова пъти смени курса, че буди смях говоренето за приемственост между нявгашни социалдемократи, последвали „комунисти“ и днешни „социалисти“. Нека отначало партията да е имала отношение към социализма, после го е закопала като идея, а сега проституира с опаковката на идеологията, според която, обратно на либерализма на Нинова, изобщо не е редно да има нито бедни, нито раждаща престъпност социална среда.
От което констатираме, че Партията на Станишев-Миков-Нинова става все по-нелепа откъм теоретична самообосновка, по-комична от останките на СДС в „лицето“ на ДСБ с техните противоречиви страдания да останат ли във властта, или да останат така, че да не личи, че са останали.
Оттук и „свободата“, формулирана от мадам Корнелия като „да не ни е страх“, не изненадва с кастрираното въображение на мераклиите за партийни висини.
Не смайва и точката „патриотизъм“ в листата „опорни стълбове“ – това чисто и просто, както у всички останали „патриоти“, декларира не загриженост за народа и страната, не! Патриотизмът на партийците клони към клинично определение – то е маниакална влюбеност в държавността, тоест в практиката на властване. От властта произтича и неравенството, и несправедливостта, и несолидарността, защото конкурентният пазар ИЗКЛЮЧВА прояви на солидарност. Логична е и подмяната на свободата с „гарантирана от полицията сигурност“. Да де, свобода също било позволението за летуване в къмпинг на палатка – огромна придобивка, няма що. За да личи още по-отчетливо, че това е „патриотизъм“, а не обичайното прекланяне на главица пред закона (монополно право на управляващите), ще хабим ефирно време за изяви на възмущение от кючеци и „майчин език“ в училище, за пъчене с „честване на годишнини“.
Хай сиктир бе!
Колкото и да ни „омайва“ Нинова в частност и БСП изобщо, нека си знаем твърдо – БСП, както и всички други партии, са зло.
Какво следва – да ги забраним ли? Както през 1934 г.? Не, разбира се. Забраните са от властниците. Проява на ЧОВЕШКАТА СВОБОДА е хората да се сдружават в различни колективи, включително партии. Иска се обаче такава система на управление, по същината си подчинена на модела за производство, разпределение и потребление на материални и „духовни“ блага, която не поставя партиите в недостижимо привилегировано положение над останалото общество. Тъкмо това като социална концепция, в която понятията свобода, равенство, солидарност и справедливост са буквални, непрошикалкавени основи, реални ценности вместо имитации, та тъкмо такава цел няма НИТО ЕДНА ПАРТИЯ в програмата си, колкото и рекламни слогани да експлоатира, съдържащи тези думи. Думите в демагогията на партиите никога не означават това, което е в действителност.

Шаркан

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *