Що не е то анархия?

печат

Една от безбройните заблуди, оплели масовото съзнание и отровило индивидуалните умове, е за „анархията“ като „власт на по-силните“. Без държава точно това щяло да се случи. Дали обаче е така?
Вземаме за пример държавата, яхнала страната ни, България. Поглеждаме и към другите страни, които минават за „нормални държави“. И виждаме, че тъкмо в държавността силните са на власт. Силни чрез властта и дошли на власт, защото са силни по някакъв критерий. Силата на мускулите и силата на интелекта при това не са най-определящи. Може някога да са били – в зората на историята. След възникването на държавната организация обаче, нито яките ръце, нито бръсначът ум водят до върха на обществената пирамида. Тези качества са само евентуално известни предимства, нищо повече. В редица случаи дори и недостатъци – силният физически човек по-скоро ще бъде привлечен във властта като телохранител, отколкото като съвладетел, а от телохранителя се изисква покорство пред господаря. Дори господарят да умре, неговият страж не го наследява задължително, повече по изключение. Умният пък, дори издигнат, е под постоянното подозрение, че ще извърши преврат. Затова го държат изкъсо. Само с други качества може да пробие нагоре, а те не са притежание само на големия ум. Историята и настоящето изобилстват с ограничени, но доста хитри персонажи. Умният ще бъде заставен или да се задоволи с мястото на съветник без амбиции за наследник на господаря, или му хвръква главата, а в по-цивилизованото време – пропада му кариерата, тупва надолу и търпи подигравките „като си умен, къде са ти парите?“
Парите, собствеността – това е предимството, обикновено решаващо. То е израз на сила. С него се купуват умове да слугуват, с него се наемат бицепси, за да пазят. Купуват се и полезни връзки с други „силни“, тези връзки образуват партии в най-широкия смисъл. Партията е против всички останали, партията се стреми към властта, партията гледа само своето канче, а когато надзърта в чуждите, то не е с намерението да ги напълни от добрина – ще напълни само онези, които ще ѝ бъдат полезни. Останалите ще опразни или направо отнеме. Това е държавата.
Значи, силният наистина властва над слабия при държавността.
Даже в „демократичния“ вариант на държавата, населението не избира властниците си, те самите се предлагат и получават легитимност, но, предлагайки се, не позволяват издигане на конкуренти отдолу. Те си ги теглят и подбират такива, които са като тях. Дори да са „умни“, те не са добронамерени към народа. Ако биха били, за 6000 години държавност, все биха еволюирали към повече „грижа за населението“. Само че наблюдаваме обратното – в древността царете поне са запасвали лично меч и са отивали да се бият за правото да бъдат те собственици на своите роби, а не някой друг, вероятно по-лош към робите. Днес властниците лично не рискуват, пращат други да мрат или поне да страдат вместо тях. Това е векторът на развитие на „силните“.
В нечие възпалено въображение навярно държавата осигурява издигането само на „добрите“, без да гледа произхода им – само по лични качества. Е, приблизително такава е била практиката в Османската империя. Това ли искат защитниците на държавността? Османската империя обаче бързо загнива, тъкмо защото богаташите намират начини да уредят потомството си, да заобиколят „равния старт“, пък и колко е равен бил – равно лоялни към султана, който утре ще прати издигнатия от дъното везир на палача, защото го погледнал накриво. Превантивно. Или защото е издигнал от сиромашията друг, който ще бъде още по-верен, докато предишният вече се е замогнал и навирил нос.
Какво общо има обаче с това анархията, която отрича напълно властта като ценност, като идея, като практика?
Случва се ситуация на борба между въоръжени банди за монополно управление на дадена територия с ресурсите ѝ, в които влиза и населението (работна ръка, данъкоплатци, електорат за благоприличие, развъдник на войници и полицаи), да бъде окачествена също като „анархия“. Не, това е тъкмо борба за власт, променливо многовластие, хаос и произвол. Няма такива неща при истинска анархия. Липсва хаос, защото самоинициативите на населението творят ред. Липсва произвол, защото всички са ангажирани с отбрана и участие в управлението, за произвол е нужна власт – нека и на една банда, която днес е тук, а утре е продължила към друг град, а подир няколко дни пристига друга банда – за да граби и заповядва.
Всички тези много думи изписах, за да намекна за пореден път на опонентите на анархизма, но и на някои несамообразовали се „анархисти“, че когато използват термина „анархия“, нека се ПОМЪЧАТ, колкото и да е изтощително такова усилие за тях, да помислят, че думата означава „БЕЗВЛАСТИЕ“ с всички произтичащи от това следствия като без-насилие, без-принуда, без-налагане. С още повече усилие може да си спомнят и противоположните неща на насилието и принудата – и ето тези противоположности ще означават анархия. •

Шаркан

1 коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *