„Що се отнася до мен: не съм се предал…“

печат

Получихме това писмо през формата за контакт на сайта. Макар да не споделяме много от вижданията на автора, мислим че то може да послужи като повод за плодотворна дискусия. Затова го публикуваме тук и призоваваме читателите да споделят мислите си, ако писмото провокира такива.

Към екипа на Свободна Мисъл:
Момчета,шапка Ви свалям за материалите, които превеждате и публикувате тук що се отнася до това ,което става извън България.

Що се отнася до България:
Това,което пишете ми напомня много за една история, която виждам започва да се повтаря, следователно ще има същия край. Какво имам в предвид: Българското Революционно Движение през 500-те години Турско робство. Резюмирано: най-големите български революционери са живели именно по това време; освен с организирана въоръжена борба, те са допринасяли и с пропагандни издания с цел да го събудят най-после тоя Велик (поне според мен) народ, НО НЕ УСПЯХА, затова всички техни инициативи се провалиха!

От тогава-до сега аз лично не виждам кой знае какво израстване в съзнанието на българина (почти никакво ако трябва да съм честен), следователно колкото и добри и вдъхновяващи да са Ви статиите ще имат същия успех както и по времето на Турското робство. Изключенията винаги са възможни, но аз предпочитам да работя с фактите. Различни народи – различни манталитети, а манталитетите са се оформяли в продължение на цялата история на съответната народност. Затова едни народи се борят по един начин – други подхождат по различен начин, но всички имат една цел – по-добър и по-справедлив живот.
В това число включвам и българите, само дето ние се борим без реална физическа борба,защото Ужасно много се страхуваме да умрем! Точно това е една от причините,поради която смятам НАС Българите за изключителен народ. Винаги сме се борили така, добродушни сме, доверчиви сме, което ни прави глупави, още не сме пораснали, а до нивото на бунтуващите се хора по света ще стигнем след около 500 години, защото такава е скоростта ,с която се развива българското съзнание.

Всичко написано до тук е мое лично мнение. Не търся с Вас никаква дискусия ,нито пък искам да Ви обезкуражавам – напротив – Благодаря Ви,че правите това, което чувствате в сърцата си и ще Ви помоля до последния си дъх да следвате именно това, което е в сърцата Ви.

Според мене съдбата на Българите е да дадат на света един нов вид борба срещу капитализма, борба,която все още е в процес на избистряне и която ще се появи на бял свят много преди да изтекат заветните 500 години, като основата на тази борба ще бъде именно липсата на такава.Нашия страх и несигурност ще бъдат оръжията за масово унищожение на капитализма поне тук в България. Звучи парадоксално, но за съжаление няма как да го опиша с думи – времето ще покаже, защото следвайки фактите единственото нещо ,което пречи на капиталистите и техните правителства да потушат всички бунтове за справедливост по тази земя е, че ВСЕ ОЩЕ нямат достатъчно добра изгода да избият толкова много хора в собствените си страни, а МОГАТ, защото всички оръжия и тежки машини са под тяхно командване. Би било чудесно ако помислите върху това – в момента, в който ще имат възможността да заменят човека на работното му място с машина всички бунтари ще идат на кино. За тази цел усилено работят върху роботизацията във всички сектори на икономиката. Сигурен съм, и че са много близо вече и до създаването на що годе успешен и годен за работа човешки клонинг, специално създаден само, за да работи и да не иска нищо друго.

За финал: лично мнение,имайки в предвид какъв дявол е капиталиста, колко световни войни е предизвикал и колко по-малки, как лично финансира създаването и провеждането на всяка една от тях, смятам, че той Капиталиста съвсем не е изненадан от това,което се случва по целия свят,т.е всичко това влиза в неговия световен план. Дори един от неговите представители (не му помня името) в един от документалните филми, които съм гледал беше казал „Много хора ще умрат възставайки срещу Новия световен ред, но той ще бъде наложен“.

Що се отнася до мен: не съм се предал, просто според собствения си житейски опит водя и виждам един различен от традиционния и исторически обусловения начин на борба.

Желая Ви успехи във всички инициативи и моля Ви Умната.

Остави коментар

  • „като основата на тази борба ще бъде именно липсата на такава.Нашия страх и несигурност ще бъдат оръжията за масово унищожение на капитализма поне тук в България. “ – искам подробности!

    • Там е работата, че засега мутрите успяват доста успешно да обърнат „нашият страх и несигурност“ срещу другите като нас.

  • Борбата на българина е наистина жестока, основана на мълчание и зверско търпение. Когато погледът на човек, живял дълги години „извън“ се задържи по-дълго..ще види израстнала и развита младеж, отговорност и честност към професията и специфична за българина преданност. Трябва да отбележа: липсва точна информация.

  • живко михалев

    позачетох това писание, но не ми допада и не го изчетох до краѝ,,,но че сме уникален народ е ясно,че ще се борим ще се борим ако е нужно и по единично!!! Та не обичам да ни сравняват с други народи!!! Предполагам всеки човек го е страх от смърта, малко или много дори и останалите животни. Но когато доѝде времето ще се мре защото коѝто не е роден тоѝ няма да умре,,,важното обаче в името на какво ще се мре! Аз лично никога не бих тръгнал да мра в името на демократурата„демокрация“ нито в името на господ и други идеотщени,,,да не забравя и в името на държавата!!! Мога да се бия и да загина в името на народа си, в името на свободата си, и на всички поробени и угнетени.В името на всички братя и сестри!!! Да уникални сме и за това сме БЪЛГАРИ!!! Не сме страхливи. Достатъчно казах,,,стига думи да се подготвим за битките които ни очакват! СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ

    • О, аз ВЕЛИЧАВИТЕ ДУМИ С ГОЛЕМИ БУКВИ обикновено ги пропускам :). Но има интересни наблюдения в писмото, например че „МОГАТ, защото всички оръжия и тежки машини са под тяхно командване“.

  • Какъвто и дявол да е капиталиста, не е възможно да създава сам роботи и клонинги. Задължително е да има кръг от хора около него, дори само за поддръжка на въпросните роботи, защото и те и клоингите имат ужда от създател – не се самосъздават и едва ли биха могли, въпреки безбройните фантастични книги по темата. Капиталиста със сигурност осъзнава, че свободни да се самосъздават машини, клонинги и т.н., надали ще му се подчиняват доброволно – тоест връща се в изходната позиция на проблеми с работниците. Ние се връщаме при кръга от хора, необходим за поддръжка и създаване, както и кръга необходим за някаква реализация на самия капиталист. При тези „живи“ хора, би имало същите тенденции, желания, нагласи, искания, търкания и т.н. Тоест, също толкова нестабилна система, но в по-малък мащаб, където капиталиста няма да има удобната анонимност в степента, в която я има днес.
    Не мисля, че капитала се е запътил към изтребване на някой – освен ако е за печалба, пазари и т.н. (задължителните за капитала неща, за да е капитал изобщо). Просто капитализма очевидно достигна фазата, в която не може повече да бъде поддържан с досегашните методи. Мисля, че сега панически се търси метод за прехвърляне на властта (и собствеността ако е възможно) в новата система(и), която се задава. Ако някой знае каква точно ще бъде, или лично я е измислил – свалям му шапка, явно е гений и ще управлява по правото на по-умния. Също си мисля, че опитите за въвеждане на някакъв нео-феодализъм, ще се провалят с гръм и трясък, поне в Европа, двете Америки, Австралия, Русия, Япония и куп други държави. Това би направило поддържането му в малкото останал свят доста трудно. Поне доколкото съм запознат, капитала не е измислил друг изход, освен нео-феодализъм за момента. Затова прави тези опити и е в паника, че не се получава.

    • Капитализмът наистина „не се е запътил към изтребване на някой“. Но той създава купища „излишни“ хора, чието съществуване противоречи на неговото съществуване. Ако експлоатацията в обществото се запази под капиталистическата си форма, тези хора трябва да изчезнат. Историческият опит показва, че експлоататорските системи търсят отговор на кризите си във войната… и това не звучи оптимистично.
      „Някакъв нео-феодализъм“ също изглежда невероятен. Но не по невероятен от някакъв анархизъм, поне докато въпросът за разоръжаването на бандите (или въоръжаването на масите – зависи как ще го погледнеш) не бъде поставен на дневен ред в световен мащаб.

      • Съгласен, че създава купища изключени от обществото и икономиката хора, но изтребването им ще става все по-трудно. Генерално, откритите войните, вече не са много на мода в „развития“ свят. В Европа са почти невъзможни – затова се налага да се води полу-нелегална, полу-война в Украйна. В Близкия Изток все още се получава, но и там се вижда, че идва развръзка – просто там възела се нарича Израел и е може би най-трудния. Тезата ми е, че изключените хора опитват, макар и още несигурно и не съвсем осъзнато, да намерят изход различен от феодализъм, комунизъм и подобни системи, създаващи на свой ред изключване, бедност и робство. И тези опити хвърлят това, което се нарича „световен ред“ в паника и контраатака. За „пълзящия анархизъм“ не съм такъв оптимист като теб. Идеите на Прудон са красиви, но и твърде сложни и изискват ниво на самоосъзнаване, което май не е на лице за момента. По мое мнение, анархизма има труден път през осъзнаването на факта, че свободата не може да бъде човешки монопол. Би следвало да се отнася и до природата, но за това са нужни друг тип хора. Ние едва ли ще ги видим.

        • Къде е това за „пълзящия анархизъм“?
          Иначе си прав, че анархизмът не е лесен, но… изглежда алтернативата е анархизъм (т.е. добре организирано общество на равни добронамерени личности) или робство (т.е. добре организирана банда, паразитираща върху едно общество, в което „човек за човека е вълк“), при това в световен мащаб. Накъде ще избие сигурно ще стане ясно в близките 50 години. Лично аз мисля да го доживея. Може да се окаже, че хората имат повече съпротивителни сили и повече любов към свободата, отколкото ни се струва.

  • С „пълзящ анархизъм“, „пълзяща легализаация“ и други пълзящи ни плаши пропагандата. Съвсем не ти 🙂 . Оптимист си, забелязал съм го отдавна – аз по-скоро не. Както и автора на писмото, макар и по различни причини. Не виждам как до 50-100 години, бандитите с оръжия последно поколение и монопол върху практически всичко значимо, ще отпуснат хватката. Системата им може и да банкрутира, но този процес ще продължи доста по-дълго от 50г.
    По-скоро ми е интересно какво мислиш по темата за отношенията човек-природа. Аз лично не виждам голяма разлика м/у капиталист експлоатиращ фабрика в Китай и анархист с ферма за пилета. Били те и щастливи. Тази еволюция ще отнеме много повече време и човешки потенциал от която и да е революция. И действително би променила ситуацията за хората в планетарен мащаб. Но както казах, песимист съм и вглеждайки се дори само в себе си, май с основание.

    • Хмм… това май е по-дълбок въпрос, отколкото ни се струва. Какво е „природа“? Другите хора „природа“ ли са? А пилетата? А доматите? Чувал ли си писъка на домата като го режеш…?
      Струва ми се, че, за разлика отпреди няколкостотин години, днес няма технически проблем всички хора да станат вегератианци. Дори на планетата би ѝ олекнало. И предполагам, че ще се стигне дотам. Но за това е нужно съзнание, за което експлоататорските системи не създават условия, дори напротив.
      Както виждаш моят оптимизъм лежи по-скоро върху „историческата необходимост“ :). Но дали ще бъдат 50 или 500 години, не знам.

  • На домата не съм, но на пилетата съм. Въпреки това, ям супа с домати и пиле. Труден път е свободата – включва и избора да я отнемаш от другите, били те домати. Следват пилета, прасета и хора. Накрая сме принудени, да сложим „червена линия“ и да се превърнем в лицемери. Мисля, че основната причина разговора за т.нар. свобода и демокрация да е на ниво 1 клас, е липсата на информация за реалните отношения човек-природа. Само дете може да си мисли, че ще създаде микро свят, в който Земята няма друго място освен на прислужник. Затова в много отношения намирам анархизма за юноша, идеята е супер, но и трябва по-голяма широта, за да приобщи някаква критична маса, необходима за промяна в глобален мащаб. А не се сещам за по-широка идея от А. Това ме прави умерен песимист. Умерен, защото все пак виждам опитите на хората в Ю. Америка, Исландия и т.н. И паниката, която предизвикват.

    • Песимизмът и оптимизмът може би са въпрос на характер… Но ми се струва, че на мен много ми повлия участието във ФАБ. Когато човек се сблъска с историята очи в очи, почва да гледа и на нея, и на бъдещето, по малко по-друг начин 🙂

  • от автора на писмото

    Радвам се, че практиката на оплюване и неоснователни обвинения от сорта на комунист,глупак,ламер и т.н., която е широко разпространена в по-голямата част от българските форуми липсва тук.
    Още повече ме радва факта,че коментарите след моите писания разкриват хора решили в своя живот да развиват и нещо друго поне според мен дефицитно за момента – интелигентност, но не такава придобита в училище. Всички сме във филма и всеки от нас си гледа неговия си индивидуален филм, но ще отбележа дебело, че всеки един от Вас е прав за това, което казва и аз съм в пълно единство с думите Ви ( с изключение на 2 изречения, в/у които няма да се спирам ).

    И така – може би малко яснота: основният страх на човека конкретно е страх от смъртта. Както за мухата е присъщо да е досадна, това е в нейната природа, така за човека е присъщо да се страхува за живота си и в това,поне аз не виждам нищо нередно.

    НАПРИМЕР: оставаш без работа (без скъпоценните 400 лв за провинцията на юг от Стара Планина), не те взимат другаде на работа, спират ти тока,телефона,телевизията и интернета, може би водата (за това не съм сигурен дали го могат по апартаменти и къщи ако не им осигуриш достъп) – ами сега какво ? – гладен си, няма работа днес,утре, месец, ЕМИ явно ще се мре. За ужаса на глада и на какво е способен наистина човек,който не е ял абсолютно нищо 2-3 седмици примерно могат да свидетелстват само няколко единици хора в България най-много няколко десетки, които се отнасят конкретно към този пример.

    Цаката на цялото упражнение скъпи сподвижници е да се примириш със смъртта, да се примириш ,че рано или късно на 5-15-23-38-98-198 години ще умреш. Можеш да умреш богат в охолство или просяк, но ще умреш. Разликата идва в избора – дали да умреш БАВНО около 100 години с по 400 лв. на месец за сега, а за в бъдеще със сигурност по малко заради необоснованото и нереално поскъпване на всичко съпроводено с все по-ниско качество на стоката, работейки от сутрин до вечер с явно неудволствие и гняв, постоянно негодуващ и навъсен за това и онова или да умреш още днес! Какъв е смисъла да се гърчиш цял живот по този начин, след като всичко на този свят е безумно евтино и достъпно за всеки ако погледнем реално на капиталистическите извадки и проучвания за добива на материали,произвидството и начина по който да се разпределят благата сред всички. В най-идеалния случай отново ще има мизерстващи хора, но това ще бъде заради собствения им мързел и незаинтересованост, а не защото някой е заграбил благата за себе си и умишлено държи другите в мизерия, страх и несигурност, при това с МЪЛЧАЛИВОТО СЪГЛАСИЕ на тези други!

    За мене е ясно, че е въпрос на израстване на съзнанието ,в осъзнаването,че наистина няма смисъл да е караш така около 100 години. На теория е лесно да се каже ,но е факт ,че човек израства (разбирай съзнанието ти,мисленето ти) само и единствено тогава, когато се сблъска ЛИЧНО с трудностите и страховете си. Точно този сблъсък предизвиква действието във всеки от нас. НО този сблъсък можем индивидулно всеки от нас да предизвика и преждевременно в своя живот, при това без да е необходимо да стигаш да положението без ток,телефон,храна и т.н. КАК да го предизвикаш?!? – много трудно меко казано, въпрос е на индивидуален подход. Независимите фабрики на работниците в някои Южноамерикански страни са го постигнали. Там където има обединение на хора напълно равноправни помежду си, взимайки единни решения, там те са го постигнали – по-добър и по-богат по отношение на разпределението на благата живот, защото голяма група от хора са превъзмогнали своя страх от смъртта и съответното действие се е появило на бял свят. Биели са ги, някой от тях са намерили смъртта си, но не са се предали и за няколко ГОДИНИ са успяли да извоюват това, за което са се борили. Все още техните политици се опитват да ги смачкат, но и те все още не отстъпват.

    Същото нещо е възможно и в България – просто трябва да се откажем от скъпоценните 400лв.,да прегърнем гладната смърт като Наш най-добър и единствен приятел,да се въоръжим максимално с търпение да е дочакаме и да спрем да ходим на работа докато, не получим адекватни за времето ,в което живеем заплащане и условия на труд. Кой тогава според Вас ще е в по-неизгодна позия дори и ако само 50 % от населението на страната направи това. Никакви бунтове, никаква въоръжена саморазправа, никаква идеология и не позволяваме на новонаетите да заемат нашите работни места. Отвън пред входа на офиса или на завода – или си с Нас или си върви!

    Народ който се страхува от смъртта си е страхлив народ. Народ, който избира страха и незгодите и несигурността пред смъртта си е страхлив народ. Българите сме страхлив народ. Изборът е ИНДИВИДУАЛЕН, защото обединението ни е невъзможно (поне не засега). Борбата трябва да е индивидуална на 1 ниво,а чак след това когато единиците станат много, ще стане колективна и организирана, но без лидери и идеологий.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *