Страхът от протестите насмърдява на политическа параноя

печат

Правителството и МВР подготвят промени в Закона за събранията, митингите и манифестациите. Целта на поправките е да ограничат организирането на протести и събрания. За необходимостта от сериозни промени в закона заговори вътрешният министър Румен Петков. Изявлението му дойде ден след като учители от цялата страна обсадиха парламента и скандираха „оставка” пред Народното събрание, както и пред сградата на Министерския съвет. Тогава властта взе засилени мерки за сигурност. Петков поиска и контрол върху органите, които разрешават митингите, т. е. върху кметовете и общинските съвети. От БСП допълниха, че най-вероятно ще се разшири зоната, в която се забраняват демонстрации, и освен парламентът и военните обекти в нея ще се включат и други институции като Министерският съвет.

Правителството на Станишев е сериозно стреснато от учителската стачка и продължаващите протести в страната. Властниците малко по малко се сдухват от заплахата да се повторят събитията от януари 1997 година, когато беше свалено предишното правителство на номенклатурчиците, но и от куп други неща.

През последните две години протестите зачестиха сериозно, особено на фона на европейската еуфория, която уж щеше да тури край на мъките и т. н. Тон за песен дадоха анархистите преди две зими с поредицата протести „Цените се вдигат – да се вдигнем и ние”, които като че ли първи предрекоха социалния геноцид, подготвян от правителството на „социалдемокрацията”. Акциите на Федерацията на анархистите в България започнаха от първата вълна на повишаване на цените на жизнено необходимите продукти, цените на градския транспорт в София и кулминираха по време на безумната афера за Топлофикация София. Последваха няколкомесечните протести на пенсионерите за увеличаване на мизерните им пенсии. Правителството се подигра на справедливите искания на възрастните хора и благоволи да увеличи пенсиите им с отдавна изядени от инфлацията проценти.

Успоредно с анархистите и пенсионерите, еколозите насочиха вниманието към унищожаването на природата в България. Пикът на зелената кампания беше по време на опита на корумпирания и бездарен български съд да отприщи безогледното застрояване на националния парк Странджа. Грешката на еколозите беше, че потърсиха за съюзник не хората, а европейската комисия, от която макар и непряко идват директивите за бъдещето на природата ни.

През тази година работници и служители от почти всички браншове започнаха да усещат резултатите от финансовия дебилизъм на бюрократите и излязоха на улицата. Първо транспортните работници заплашиха с ефективна стачка и успяха да извоюват исканото увеличение. Последваха протести в болничните заведения и вдигане на заплатите в козметични пропорции. Работниците от най-голямото ни енергийно предприятие „Марица-Изток” влязоха в сблъсъци с полицията при блокирането на автомагистрала „Тракия” в търсене на човешките си права, а горските работници не пропуснаха да обсадят министерския съвет също с искане за достоен труд и заплата.

При тази напрегната обстановка правителството пропусна предупреждението на учителите в края на миналата учебна година, че тази няма да започне, ако не им бъдат изпълнени исканията. Вместо да се опитат да решат проблема, управляващите дадоха личен пример за ангажираност към българския туризъм, като обиколиха света на държавна сметка, проглушиха ни ушите с невероятния успех по освобождаването на българските медици в Либия и надписаха еврото на кирилица.

Баламите обаче може да свършват по-бавно от парите, но и те станаха кът и народът е плътно на улицата. След учителската стачка се задава вълна от протести във висшето образование и здравеопазването. Щурав коментар чухме от Симеон Сакскобурготски, който аргументира нуждата от поправки в закона с нуждата от защита срещу тероризъм на многото хора, събрани на едно място! Ал Кайда горко ридае, че царят намерил начин да обезлюди софийските улици.

Парламентът сигурно ще гласува и тази диващина, но най-добре да провери какво става с властниците, които много забраняват. Жалка е тяхната участ, когато народът им намери цаката. •

А. Ангелов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *