СТУДЕНТСКИТЕ ДВИЖЕНИЯ ПО СВЕТА

печат
Окупациите на университетите в Словения

• Университетът е автономен!
• Университетът не е корпорация!
• Обучението е безплатно и достъпно за всеки!
• УЧЕНИЕТО Е НАШЕ ПРАВО!
• НИЕ НЕ ПРЕГОВАРЯМЕ ЗА НАШИТЕ ПРАВА!
• ПРАВАТА СЕ ВЗИМАТ, А НЕ СЕ ДАВАТ!

Из декларацията на Автономната трибуна

Интервю с Томаш от радио „Студент” – Любляна, отразяващ студентските окупации

В: Защо започнахте тези окупациите на факултетите? Какви са причините и от колко време сте в състояние на окупация?

Томаш:
Индивидуалните подвижни окупации на факултети съществуват от 10 дни. Всичко започна на 21 май от Факултета за философски науки с овладяването на фоайето на факултета, където беше създадена първата Автономна трибуна за автономия на университетите и на тази първа трибуна около 100 души се събраха и дискутираха за проблемите и плановете за приватизация на университетите, които правителството се опитва да въведе. Гневът и бунтът всъщност избухнаха заради правителствените предложения за нов закон, които засягат факултетите и като цяло университетите и всъщност ги правят зависими от държавата или от политическите сили, които са във властта в момента, и ето защо не само автономните студенти, но и университетските синдикати и други символични структури отхвърлят този закон.

В: Имате ли представа за едногодишните студентски протести и окупации на университети в Гърция и какво мислите за тях?

Томаш: Да, но мисля, че това не е съвсем подходящо сравнение, защото окупацията на факултети там е наистина от много дълго време, а тук бунтът е спонтанен, отдолу, народното движение е много мобилно, никой не знае кога точно ще е следващата акция, обикновено това се дискутира един ден преди това, няма толкова силна обществена разгласа. Движението е наистина автономно и идва от самите студенти, като в Гърция, но не е толкова голямо и няма насилствени сблъсъци с полицията, както беше в Гърция.

В:
Добре, но какво очаквате да се случи оттук нататък?

Томаш:
Да, всеки е убеден, че правителството трябва да премахне предложенията за този закон, че този закон е лош и че трябва да се напише нов и сега дори правителството осъзнава, че опозицията срещу този закон е много голяма и поради членството на Словения в Европейския съюз всичко това би довело до отрицателен имидж на държавата пред обществото. В момента ние имаме твърде дясно правителство, но дори и то усеща, че тези предложения за университетите не са популярни и не биха били одобрени и от другите политически партии.

В:
Мислите ли, че всички тези закони в различните страни са продукт на неолибералната политика?

Томаш:
Мисля, че е точно така. Тази политика е една и съща навсякъде, но може би реакциите са различни, що се отнася до солидарността и акциите, а може би последиците са различни в отделните страни. Но разбира се, че всички тези нови закони произлизат от т. нар. „Болонски реформи”, които най-общо са за приватизация на университетите и са написани по неолибералните платформи и се изтъква, че статистически така хората щели да бъдат по-образовани, но това е само в статистиката, не и в реалността – тези закони не означават равни възможности за образование, а точно обратното.

В:
Позволено ли е по закон окупирането на университети в Словения?

Томаш:
Не е разрешено официално, но тъй като професорите и студентите се организират сами по силата на академичната автономия за съпротива срещу закона, никой засега не прави проблеми. Все пак окупациите се провеждат само през деня, през нощта никой не стои във факултетите, така че няма проблем с охраната.

В:
Имате ли някакви връзки с други студентски движения?

Томаш:
Да, във връзка сме. Получихме писмо на подкрепа от Гърция, също от Франция, въобще от цяла Европа, като цяло ситуацията е подобна и направо една и съща навсякъде. От сръбското студентско движение също получихме подкрепа.

В:
Преди половин месец някои от българските студенти също започнаха да правят нещо против приватизирането на висшето образование. Какво можете да им кажете?

Томаш:
Мога да само да ги подкрепя и да кажа, че това, което може да се направи е подвижна борба, която да действа локално, на различни места, така че имате моето голямо уважение към всички български студенти и хора, които знаят, че всички тези неолиберални реформи не са пътят към по-добро общество, а само да се подчини знанието на печалбата. •

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *