СТУДЕНТСКИТЕ ДВИЖЕНИЯ ПО СВЕТА

печат
Гръцките студенти: Няма изгубени борби
Интервю с Йоргос Пападопулос от „Автономно пространство”, студент в Солун, специалност „Немски език и литература“

В: На 8 март властта в Гърция прие Закона за висшето образование. Какво стана дотогава?

Йоргос: Поредната голяма демонстрация беше на 22 февруари. Това беше датата, когато парламентът искаше да гласува този Закон за висшето образование и той най-накрая да мине – това означаваше новото функциониране на университетите да бъде гласувано в парламента. Тогава всички студентски асамблеи от всички университети в цяла Гърция взеха решение, че ще бъдат там, пред парламента и ще демонстрират, когато законът започне да се гласува. След всичко, което се случи от май 2006, когато беше предложен този проектозакон, правителството казваше, че ние сме политическо малцинство – така че ситуацията беше следната: в този ден 300 души в парламента гласуваха за или против закона, докато навън, пред парламента, повече от 20 000 души се изправиха, за да защитят своите права.Последва сблъсък между протестиращите и полицията и това беше начин да се покаже, че всъщност тези, които са вътре в парламента, са малцинството, а хората, за които те казват, че са малцинство, тоест ние – над двайсет хиляди души – сме заобиколени от полицията, за да могат тези 300 вътре да бъдат спокойни, че полицията няма да допусне да защитим правата си мирно. След сблъсъка, полицията атакува един от блоковете протестиращи и след като един студент се опита да спаси блока от разкъсване, той беше арестуван и в момента очаква своята присъда с тежки обвинения. Сега можем само да изразим солидарност с него пред съда, очаквайки неговата присъда.

В: В такъв случай може ли да се каже, че на 22 февруари законът не беше гласуван, но правителството ви изненада, гласувайки изненадващо закона на 8 март 2007?

Йоргос: Не, всъщност законът за образованието беше гласуван още тогава, въпреки броят на протестиращите, а това, което се гласува на 8 март, беше за премахване на член 16 от конституцията, който е свързан с правата и на университетите и характера на самото образование. Гръцкият парламент е от 300 депутати и промяната на конституцията по закон може да се прави само веднъж на всеки 8 години. За да мине тази промяна, трябва да има 150 депутати, които да бъдат съгласни с промяната на който и да е член от конституцията, и след още 4 години отново трябва се пристъпи към гласуване и тогава трябва да има 180 депутати, които да са съгласни, или пък първо да има 180 и после – 150. На 8 март ситуацията беше като на 22 февруари – повече от 30 000 души се събраха около и пред парламента – отново всички студентски асамблеи от цяла Гърция бяха взели решение, че всички ще бъдат пред парламента в Атина, а в същото време всички партии с изключение на управляващата имаха 160 депутати общо и всички те не бяха в парламента, казвайки че също са против ревизията на член 16, но положението беше такова, че управляващите успяха да съберат 164 депутати и те гласуваха.
Демонстрацията отвън беше атакувана от полицията по средата на деня и когато се върна пред парламента, беше атакувана още веднъж и тогава 61 души бяха брутално бити от полицията – всъщност всеки един от тези 61 беше ударен поне веднъж от ченгетата – това разбрах, когато говорих с тях. Демонстрацията беше грубо налазена от ченгетата за масови безредици, имаше много химикали и прекалено много сълзотворен газ и тези 61 души бяха обградени и бити жестоко, тъй като не можеха да избягат, а полицията дори хвърляше гранати сълзотворен газ направо върху тях. 49 от тях бяха арестувани, имаше следствие и тези 49 бяха подведени под отговорност с леки обвинения. Всички те бяха студенти и впоследствие бяха оправдани като невинни с изключение на един, който е работник в частния сектор. Ситуацията се обърна срещу полицията и следствието каза, че е имало превишаване на правата, полицейско насилие и бруталност. Този работник също беше оправдан, но като работник той трябва да мине през следствието още веднъж. На 22 февруари беше арестуван и един строителен работник – анархист, който също е в затвора и очаква своя процес. Още 12 души са следствени и очакват тежки присъди. На студентско парти бяха арестувани още 3 души, които също очакват процес.

В. Добре, сега законът е приет, какво може да се случи оттук нататък според теб?

Йоргос: Законът беше гласуван, ще видим дали промяната на конституцията ще мине през следващите 4 години, но това, което ние правим сега е, че някои автономни политически групи, които бяха създадени по време на едногодишните студентски протести, ще се опитат да блокират закона и да продължат радикализирането на хората, да поддържат техния дух. Ще трябва също така да създадем някаква мрежа между всички тези групи в цялата страна, а също и с други страни, защото има атака срещу правата за образование и за работа навсякъде и тази атака идва от неолибералната политика като цяло, включително от политиката на Европейския съюз. Тъй като ЕС има една и съща политика спрямо всички свои страни-членки, всички ние от различните страни посрещаме едни и същи или подобни проблеми. Така че това ще се опитаме да направим – да се организираме на европейско равнище.

В. Каква е позицията на студентите, които не бяха и не са против този закон? Все пак има такива студенти, макар и малцина.

Йоргос:
Студентите, които реагираха предварително, бяха политическа група на правителството. Не мога да кажа, че имам нещо против тях – целият този процес около закона и студентското движение е материален проблем и ние, разбира се, ще се борим и срещу тези малцина студенти в този смисъл.

В. А все пак има ли много студенти, които са за правителството?

Йоргос: Не. Най-много бяха хората, които бяха срещу закона, а имаше и такива, на които не им пукаше, но тези, които ясно подкрепяха закона, съвсем не бяха много.

В.
Какви са твоите впечатления от студентските проблеми тук и ситуацията в България, защото наскоро част от студентите започнаха да правят нещо против приватизацията на образованието?

Йоргос:
Както казах преди малко, всички ние рано или късно се сблъскваме с едни и същи проблеми. Може би за България е все още рано, защото страната е член на ЕС съвсем отскоро, а не от дълго време като Гърция, така че е важно студентите и другите хора тук да разберат откъде и защо идват проблемите и да се организират на международно ниво. Мисля, че хората, които вече са осъзнали това, могат да се превърнат в някакъв център – в никакъв случай като някакъв политически авангард, а заради опита, който евентуално са натрупали, те могат да станат по-радикални и могат да помогнат и други хора да се радикализират, да видят някои неща и да направят нещо.
Също смятам за важно, че едно движение не се поражда, защото някой просто иска да има такова, а поради материалните обстоятелства. Може би хората тук са разочаровани и мислят, че българите са апатични, но това, което се случи и продължава се случва, беше шанс и за Гърция, където хората имат силна, може би не култура, но поне традиция на протест. Когато гледахме съпротивата срещу СПЕ във Франция, и ние никога не сме мислили, че такова нещо може да се случи и в Гърция, движение с такава сила, но само 2 месеца по-късно, това се случи.
Така че българските студенти не трябва да се чувстват разочаровани. И в заключение, може би студентите тук няма да успеят във всичко, може дори се провалят в някои неща, но трябва да разберат, че няма изгубени борби. Ако реагираш, може и да изгубиш, но ако не реагираш, значи вече си загубил.

В. Значи мислиш, че е хубаво все пак, че дори тези няколко души са започнали да правят нещо?

Йоргос:
Да. Те могат просто да влязат в тази роля – натрупване на опит, радикализиране – това е пътят. Това единственият начин човек да навлезе в целия процес – като правиш различни неща и следиш нещата, които се случват на практика. •

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *