Световната емиграция

печат
Един от най-важните проблеми на човечеството днес без съмнение е емиграцията. Втората световна война обещаваше като всички други преди нея, че ще донесе справедливост, но донесе най-вече куп разбити политически, социални и икономически илюзии. Много от новите режими на „победителите” отмъщаваха жестоко на „победените”. Още тогава за мнозина нямаше друг изход, освен да напуснат собствената си страна и да хванат пътя за чужбина, за да избегнат терора, затвора, концентрационните лагери или разстрела. Бягаха от родината с големи рискове за живота си и големи илюзии за новия живот. В непознатите страни ни чакаше неизвестността. Дни и години минаваха в лагери за политически бежанци, очакващи по-добър живот. Старото поколение емигранти остаря, но новите поколения не намаляха. След Втората световна война не спряха локалните войни, които взеха не по-малко жертви, разориха много страни, разрушиха села и градове, донесоха болести, глад и мизерия, което още повече увеличи емиграцията.Светът се раздели на две части – север и юг. На север бяха богатите страни с мощна индустрия, а на юг – страни със слаба или никаква индустрия, бедни страни. Богатите страни консумират огромно количество от световната енергия: 75% от петрола, 70% от металите, 75% от дървесината, 85% от хранителните стоки и 60% от текстила. Богатите страни притежават почти всички висши училища, а бедните – едва 8% от тях с мизерно техническо оборудване.
На хартия след 1948 година не съществуват колониални империи. Новите свободни страни обаче са колонизирани икономически. В края на краищата няма значение дали хартията ще е кралски декрет или търговски договор – едната страна винаги диктува клаузите от позиция на силата, а другата ги приема от немай къде. Децата на вчерашните господари са днешните господари – както преди. Правителството е наложено от богатите страни – както преди. Богатите страни завишават цените на промишлените стоки и занижават цените на суровините, както им изнася, а уж страната е свободна и независима. Малките „хуманитарни помощи”, които се отпускат, често се връщат обратно от касата, от която са излезли, за да покриват задължения и така желязната хватка не отслабва.
Народите на бедните страни живеят в икономическа и духовна мизерия. Болестите са национална язва без лекарства и лекари. Всяка година умират 4 милиона от СПИН, а 40 милиона са неизлечимо болни. На жителите на Южна Америка, Африка и Азия не остава друго, освен да хванат пътя към чужбина – главно в Европа, Северна Америка и Австралия, както преди половин век – борба повече за оцеляване, отколкото за охолен живот. Ако световните експерти са прави, че 21 век ще мине под знака на огромните миграционни потоци, тогава какво наистина промени 20 век с гръмките си обещания за свобода и справедливост? •
Иван Дръндов, Париж

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *