Световното правителство

печат

Какво са държавите, ако не разбойнически банди? Какво са разбойническите банди, ако не малки държави?

Аврелий Августин, епископ и философ и теолог, централна фигура в историята на християнството и западната философска мисъл.

Получихме писмо, в което много правилно се отбелязва: „Всички по-сериозни проблеми са международни (световни)“. Неправилно обаче авторът призовава към създаването на „международна институция или система от няколко международни институции, създадени демократично, с представители на всички държави и народности“.

По същество предлаганата система от институции не би била нищо друго освен световна държава – правителство, заедно с прилежащите нему инструменти. От времената на първите империи опитите за създаване на подобна държава не са секвали, разбира се, винаги в името на „един по-добър живот“, „мир и благоденствие на бъдещите поколения“.

Държавите винаги са „решавали“ проблеми, създавайки по-големи.

На национално (локално) ниво те се борят с корупцията, като създават още бюрокрация. Борят се с бедността, като плащат на работодателите; с бандитите, като ги превръщат в полицаи. Държавите, които сами са се „натоварили“ да „решават“ световните проблеми, се борят за „мир“, „свобода“ и „просперитет“, като разпращат армии където намерят за добре, за да осигуряват безпрепятственото ограбване на каквото намерят за ценно.

Това не се „случва“, защото държавите се управляват от погрешните хора или са доминирани от погрешните народи. Това е закономерност, която пронизва човешката история още от създаването на първите държави в Месопотамия и тя е заложена в самия принцип на властта – неколцина босове (може за разнообразие да ги наричаме боили, везири, правителство или депутати), с помощта на малцина бандити (чиготи, спахии, полицаи или военни), се разпореждат с живота на останалите хора (обикновено наричани с гръмкото име Народ). Докато съществува тази пирамидална структура, няма защо да се учудваме, че всички „проблеми“ се „решават“ по начин, изгоден за босовете, а за „решението“ плаща Народът.

Друга закономерност, съпътстваща всички държави от времената на създаването им, е стремежът към разрастване на властта върху все по-големи територии и множества от хора.

Значи ли това, че трябва да се опитваме да си решаваме проблемите в рамките на националните си граници, с толкова мъка поддържани от съществуващите днес национални държави? Не!

В училище не ни го обясняват, няма да го чуем и по телевизията, но няма нужда да сме гении, за да го разберем: не всяка организация е държава! Не всеки работник се нуждае от надзирател! Не всеки проблем се решава с терор!

Решаването на проблеми като войните, недохранването, влошаващата се екологична обстановка нямат нужда от тези власти. Напротив, в голяма степен те са плод на съществуването им. Истинското решение тези проблеми могат да намерят единствено въпреки тях. С надмогването на „четвъртата“ и „петата“ власт, за да се мобилизират хората зад решенията, а не зад запазването на статуквото. С унищожаването на мафията и нейния крепител – полицията, удържащи чрез насилие хората в рамките на статуквото.

Едва тогава съзидателните сили на човечеството биха могли да се отприщят в създаване на институции, които да анализират обективно световните проблеми, в прилагането на технологии, произвеждащи енергия вместо атомни бомби и храна вместо рекламни пана, в – ако трябва – доброволна жертвоготовност за запазването на природата такава, каквато я обичаме. Само едно общество от свободни личности би могло смело да се изправи срещу огромните проблеми на цялото човечество, да ги анализира и раздроби на конкретни задачи и да постави пред всеки конкретен човек. Общество организирано чрез институции, поддържани чрез доброволно и страстно участие, а не чрез бюрокрация и полиция. Разбира се, някой може да нарича това ново човечество световна държава, но хората, живеещи в него, биха се усмихнали снизходително на подобна средновековна заблуда. •

Златко

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *