„Свобода или смърт“?

печат

Месеците март и април най-често издигат на повърхността на медийното пространство тези слова. Контекстът им е празничен, приповдигнат, патриотичен, надъхващ самочувствие и гордост от… неизвестно от какво. Служи повече за утешение, че сме имали „славно минало“. Екват и гласове, че борбата за „свобода“ следва да се продължи, понеже сме обект на колонизация от зли сили. Най-шумно посочваните „зли сили“ са Евросъюзът и САЩ. Както и тайнствени конспиративни сили, обладани от омраза до полуда. Понякога се споменават транснационалните корпорации. По-тихо и „интелектуално“ в списъка злокобници е вписвана и Русия.

Проблемите тук са няколко и за осмислянето им се нуждаем от правилно зададени въпроси.

Първо, надали всички европейци, американци или руснаци ден денуват и нощ нощуват в омраза към великите българи. Ако има основание за обвинения, те би трябвало да се насочат към съответните правителства, които са истинските „заговорници срещу свободата на човечеството“, т. е. мачкат свободата и на собствените си народи. С тази разлика, че имат достатъчно акъл и средства (от данъци, от петрол и газ, от ограбване на други народи) да уталожват вътрешното недоволство с по-добри заплати в сравнение със същите българи например. Затова както американофобията, така и русофилията прехвърлят емоциите върху абстракции, върху демагогски измишльотини, според които даден народ и неговото правителство са едно цяло. Щом обичаш руска музика, значи трябва да аплодираш имперската политиката на сегашния обитател на Кремъл. Щом не харесваш политиката на обитателя на Белия дом, трябва да обявиш всички американски филми за боклук. Щом на една шепа евробюрократи им текнало да признават „трети пол“, значи всеки жител на Европа крои заговори срещу „българщината“.

Второ, спъваме се в разнотълкуването на понятието „свобода“. Ето, преди 135 години сме били в състава на Османската империя. С добра мрежа училища и читалища, но без министерство на образованието. Със собствена църква, но без парламент, съставен от етнически българи.

Е, получихме „свободата“. Министерства, Народно събрание, даже и царе („ако ще се борим за цар, и сега си имаме султан“ – е казвал Левски). Станаха ли всички българи свободни и честити?

Свободен ли е гражданинът, ако работодателят – нека и не изнася печалбата в чужбина, нека и не е управител на филиал на чужда фирма – му задържа заплатата? Свободен ли е производителят, който работи с ръцете си, а не просто притежава земя, с която са заети арендатори или сезонни работници, когато получава за къртовски труд по тютюна 4000 лева годишно?

Свобода ли е да спазваш десетките хиляди „нормативни актове“, в които не можеш да се ориентираш, защото те си противоречат, дублират се, написани са неразбираемо, никой не те е питал нужни ли са, какви да са? Увеличиха се таксите за юридически услуги, а от услуги не можеш се отказа – къде тук е свободата?

Свобода ли е да виждаш престъпници на толкова едро, че не ти се побира в главата деянието им, да не носят отговорност?

Свобода ли е да нямаш време за себе си? Да ти спрат лекарствата, без които си обречен на смърт? Да ти вземат данъците и да ги похарчат не така, както би искал? Изобщо да ти вземат данъци, след като в замяна с нищо не ти помага тази държава, „родната“, а напротив – ти пречи?

Свобода ли е да ти вменяват в какво да вярваш, след като може да си атеист?

Свобода ли е да не ти позволят да се защитиш от нахлуващи в дома ти въоръжени здравеняци със закачулени лица?

Свобода ли е да търпиш неща, които големците не търпят?

Въпросите са безчет. Редно е да си ги зададем така, че да ни насочат към отговорите, не към прехвърлянето на белята от болната глава върху здравата. Иначе си оставаме с втората част на лозунга. •

Хасан Девринджи

Остави коментар

  • Konstantin Nikolovski

    СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ! Това е лозунга и македонският лайтмотив още от времето на Илинденско-Преображенското въстание. Но малцина знаят, че това всъщност е анархистки лозунг, и че това въстание е левичарско, в което участваха редица анархисти.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *