Свободна държава?

печат
Свободността на държавата означава държавните органи имат пълната „свобода“ да вършат каквото намерят за добре.

„Ние сме свободна държава“ – когато това го рече партиен агитатор, политик, висш чиновник, банкер или предприемач, нещата се вписват в нормата, изказването е съвсем вярно, но в един определен смисъл. Но когато го каже човек, който заема позицията „за честност и демокрация“, стигаме до гротескни измерения.

Когато „лицата на протестиращите“ се карат чие „искане“ е хем по-радикално, хем по-„законно“, твърдението за „свободна държава“ отива право към абсурда.

Свободността на държавата означава именно това: държавните органи имат пълната „свобода“ да вършат каквото намерят за добре. Означава пълната свобода на монополистите и едрия бизнес да натрапват интересите си и да ги защитават с прякото съдействие на всички части на държавната машина, с трите „разделени“ власти – законодателна, изпълнителна, съдебна.

Възможностите на богатите да правят това са несравнимо по-широки и разнообразни от тези на народа. На гражданите благосклонно им са отпуснати процедурните лабиринти за защита на своите разбирания как трябва да живеят. Гражданите са задължени да спазват законите, докато държавата в интерес на бизнеса променя тези закони – или не променя очевидно лобистките. По-бедните граждани са обречени да ходят по мъките в съда, докато ги съди същата държава, докато богатите разполагат с целия арсенал за постигане на своето във и вън от съдебната зала: подкупи, заплахи, протакане на делата до изтичане на давност или края на живота на жалбоподателите. Изпълнителната власт е пряка маша в ръцете на партиите и партньорите им от монополистите.

Да, държавата е свободна.

Народът не е. •

Шаркан

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *