Свободно движение, не на расизма! – призив на Федерацията на анархистите във Франция

печат

Омразата, разбудена от държавата, накрая убива в тишината

Федерацията на анархистите отхвърля названията на държавната ксенофобия, използвани при описването на тези събития, достойни за най-мрачните мигове от историята на човечеството; ако това беше така, само румънските (и българските) поданици щяха да бъдат жертва на издевателствата на управляващите и на тяхната полиция. Обаче и бохемите, граждани на нашата република – голяма раздавачка на поучения относно човешките права – са обект на същото ожесточение, което ще рече, че нещата не опират до националността. Касае се по-скоро за един действителен расизъм, вкоренен както в едно уседнало (заседнало) от хилядолетия общество, на което чергарите (номадите) вдъхват един въображаем страх, така и в държавните политики, независимо от техния политически цвят, за които пътешествениците без отечество и граници са хора втора категория, обект на по-силен контрол от този върху „нормалните“ граждани, задължени да носят бележник за циркулиране, който се заверява от жандармерията, с отказан достъп до свестни „къмпинги“, за да могат по-лесно да бъдат пъдени от лагерите, които не отговарят на нормите – шумни и опасни, – в които са били принудени да се настанят от немай-къде. От тази гледна точка нарочването на ромските популации или бохемите за изкупителна жертва посред лятното вцепенение произтича от същата логика, която предшестваше някога погромите и доведе циганите до лагерите на смъртта – до такава степен, че чак възмути и някои депутати от управляващото мнозинство във Франция. Прекършването на класовата солидарност винаги е била любимата игра на властта. Колкото и да е груб, уви, този метод е особено ефикасен за канализирането на яростта на жертвите на класовата война, както свидетелства един сондаж, публикуван от в. Фигаро (реакционен и десен още от времето на Комуната) на 27 август. При всички положения, зрелището на полицейските ескадрони, нападащи и пребиващи всеки, чак до най-слабите, през 2010 г. е същото както през декември 2002 г., когато министърът на вътрешните работи (същият Саркози) затваряше неудобния концлагер за чужденци в Сангат (край Париж), както и през септември 2009 г., когато министърът на националната идентичност (!) (министерство, измислено от същия Саркози и неговите стратези) нареждаше евакуирането на джунглата в Кале (приютяваща емигрантите преди преминаването им отвъд Ла Манша), а логиката, която преобладава при всичките тези човешки трагедии, е една и съща: да се асистира на капиталистическата система в желанието ѝ да контролира миграционните потоци единствено и само в интерес на своите печалби, да изгонва непродуктивните бедни от редките места, където биха могли да бъдат по-малко мизерстващи. В този смисъл разобличаването на политиката на румънското, българското и френското правителство, без тя да се съпостави с капиталистическата експлоатация, е меко казано половинчато; позоваването на Конституцията като щит за слабите произтича от наивността и смесването на една манифестация за солидарност с всички емигранти и честването на 140-тата годишнина на една република, основана от политически персонал, към който са принадлежали всички палачи на Комуната, грабил чрез колонизацията природните и човешките ресурси на страните от Африка и Азия, наредил стрелбата срещу стачници и изпратил работническата класа в двете най-големи кланици на Историята, се равнява на манипулация. Ето защо Федерацията на анархистите призовава за участие в манифестациите и митингите в многобройни градове на страната от нашите собствени позиции: свободно циркулиране, свободно настаняване навсякъде по планетата, не на държавния расизъм, да на международната солидарност между експлоатираните.

У нас, на 18 септември, между 13 и 14 часа пред Посолството на Франция в България (ул. Оборище 29, София) се проведе протестен митинг, в който български граждани от ромски произход от цялата страна и подкрепящи ги етнически българи се противопоставиха на продължаващата практика на изгонване на роми от България и Румъния от територията на Франция. В протеста взеха участие между 150 и 200 души, които издигнаха транспаранти „Всички ние сме роми“, „Бедни = Престъпници? Не на депортациите!“ и „Нелегални хора няма!“

В пощенската кутия на посолството беше оставено писмо до президента на Франция Никола Саркози, в което се настоява страната незабавно да прекрати практиката на изгонване на граждани на Европейския съюз, избирани да бъдат експулсирани поради етническата си принадлежност.

СМ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *