Търговията е възможна само благодарение на думите „дължа ти“

печат
Хората търгуват. Постоянно. И правят това много отдавна – аз ти давам нещо и ти ми даваш нещо. Мисля, че така и трябва да бъде. В разменната търговия винаги обаче възниква един и същ проблем… Най-просто изказано той е следният:
– А ти какво ще ми дадеш?
– Цигари – имам цял багажник!
– Не пуша.
– Ракия? Десет кила мога да ти дам веднага!
– О, не! Моята ракия стана много хубава тая година.
– Оръжие? АК-47?
– Не ми трябва! Електрожен имаш ли? Много ми трябва.
– Ъ-ъ-ъ нямам. Точно сега май нямам какво да ти предложа като за тебе… Утре обаче мога да ти намеря много хубав електрожен… До тогава ще ти дължа.
– ?!

* * *

Ако аз искам да купя нещо на кредит от тебе, но ти ми нямаш доверие, то моето “дължа ти” няма стойност за тебе. Но ако двамата намерим някого, на когото ти би дал на кредит, а той е съгласен да даде кредит на мене, можем да използваме този човек като посредник в нашата сделка. В миналото златарите са имали доверието на всичките си съграждани, защото за били едни от най-богатите хора, което до голяма степен е гарантирало тяхната платежоспособност. Изгодата в посредничеството за златарите е била в това, че хората е трябвало да “заслужат” тяхното доверие. Като “свидетелство” за заслуженото доверие първоначално е служело златото, което в последствие е било частично заменено от монети, а по-късно и от банкноти. С увеличаването на влиянието на държавата в обществото, ролята на надежден посредник почти изцяло се поема от нея и по-точно от държавната банка и обслужващите я търговски банки.

Ние до толкова сме свикнали с банковата система, че вече не осъзнаваме, че всеки надежден посредник би свършил същата работа. Например наш общ приятел би могъл да използва доверието, което има и да гарантира за мене, като обещае да плати, в случай че аз не ти платя. Може дори аз да дължа парите на общия ни приятел, а той да дължи на тебе така и тримата не рискуваме. Всъщност, това е същото, което и банките (държавата) правят. Когато аз ти дам 100 лева, “задължението” на държавата към мене се намалява със 100 лева, а “задължението” на държавата към тебе се увеличава със 100 лева. Звучи странно нали!? Но точно това е, което става в действителност!

* * *

За хората и фирмите, които искат да търгуват, има само два начина да си осигурят “свидетелство за заслужено доверие” (пари):
1. Да вземат заем от банките/държавата срещу лихва
2. Да ги спечелят от някого, който вече ги е взел срещу лихва.

Обърнете внимвние на точка 2. Банките/държавата не се интересуват от това дали и как ти си заслужил дадените ти 100 лева Независимо как си ги спечелил, щом ги имаш, държавата ти гласува доверието си. Последното изречение не е просто друга формулировка на правилото “Парите не миришат”. Държавата охотно не се интересува от начина, по който са спечелени парите и дава доверието си на всеки, който ги има. Тя може да си позволи да прави това единствено защото “знае”, че ДЪРЖАВА=ВЛАСТ=ПАРИ.

Обърнете внимание, че паричната система (в познатия ни вид) може да се разпростира само до рамките на държавното влияние. Излизайки от тези рамки, банките не могат да си позволят да дават доверието си на всеки, които по някакъв начин се е сдобил с парите им. Държавата е нужна, за да упражнява контрола и да гарантира, че всеки, който печели пари, ще е надежден платец, или казано другояче – удобен на държавата.

Забелязахте ли от колко малък проблем тръгнахме и до какъв проблем стигнахме? Аз твърдя, че от държавата има поне една полза – служи за надежден посредник в търговията между хората. Как иначе бихме търгували с човек, който не познаваме, ако не чрез парите на държавата?! Това е едно от нещата, които мисля, че не бива да отричаме като нейно постижение, макар, както показахме, тя да не го е постигнала, а по-скоро присвоила от други „гаранти”, съществували преди нея. Това според мене е и главното, което държи хората “привързани” към държавата, но то, разбира се, си има цена – лихви, мизерия, данъци, полиция, война.

Да се опитаме да не мислим за това, а да се запитаме: Само държавата ли може да направи възможна свободната търговия между хората? Все пак нали не можем да намерим общ познат със всеки от продавачите на пазара!? Важен пример в тази насока е системата за разплащане “хауала” съществуваща все още в Индия и арабския свят. Тя се използва масово за изпращане на пари и ценности от емигрантите от тези страни. Интересен факт е, че “хауала” e съществувала много преди създаването на западната банкова система.

Феноменът “малък свят”

През 1967 г. американският социален психолог Стенли Милигъм установява, че ако вземем двама случайни американци, може да се намери верига от средно 6 познати, която да ги свързва (познат на познат на познат на познат на познат на познат). Това твърдение дълго време не е нищо повече от интересен факт без особена практическа стойност. В последните години на бърза компютъризация този факт обаче започна да придобива практическо значение. Така наречените “социални мрежи” (social networks) започват да стават обект на все по-голям интерес от страна на свободната наука. Според определението дадено в Уикипедия социална мрежа е: “обществена структура изградена от хора и/или организации. Структурата на мрежата е определена от начина, по който участниците в нея са свързани помежду си. Връзките могат да варират от обикновени познанства до близки родствени връзки”. Съществуват докaзано работещи методи за намирате на къси пътища между участниците в такива мрежи1.

Днес използването на Интернет, за да намерим верига от надеждни посредници при плащането на пазара, започва да изглежда не толкова абсурдна идея. Тази идея разбира се никога няма да намери държавно финансиране, но въпреки това, тя се развива. Опитите за създаване на свободен софтуер с такова предназначение е на практика никому неизвестен факт2. Макар и в начална фаза идеята има привърженици и отчаяно се нуждае от по-добро разбиране на ценността за обществото, която би могъл да има един такъв софтуер3,4.

________________________________
ЧАСТ ОТ ИДЕИТЕ В ТЕКСТА СА ЗАИМСТВАНИ ОТ:
1. http://freenetproject.org/papers/vegas1_dc.pdf
2. http://ripple.sourceforge.net
3. http://spoirier.lautre.net/money.htm
4. http://www.masternewmedia. org/news/2005/06/27/p2p_can_cut_ banks_out.htm

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *