Търсене на лидери

печат

Напоследък – търсена стока на пазара. Поне рекламирана като търсена. Електоралните потребители търпят масивно облъчване с внушения, че точно от лидери имат нужда – политически, морални, нови. В подгласието на рекламната кампания ехти плач, че протестите от тази година „не излъчиха лидери“. Странен израз – „излъчиха“. По аналогия с ядрената физика: облъчваме „гражданите с активна позиция“ с пропагандни слогани, а те, подобни на енергизирано атомно ядро, излъчват частицата „лидер“. Бурното протичане на процеса обаче води до разпад на самото. Край на метафората.

Но не е краят на мисълта, защото лидерът наистина се излъчва от хора, в които се разпада нещо. Например чувството им на самоуважение, здравият им смисъл. Интелигентността им, навиците да вършат нещо самостоятелно. Защото лидерът е фигура, уж отначало допаднала на обществеността, но после, качена на пиедестал, се избавя от обществения контрол – и нейните възможности да контролират обществото нарастват. Лидерът диктува, оттук идва „диктатор“, лидерът решава вместо останалите. Подире му вървят последователи с блясък в очите, авторитетът на лидера притежава силата на физически закон. Лидерът е извинение да не мислиш, да не изпитваш съмнение или срам. Лидерът всичко прави вместо теб, ама с твоите ръце: ще помисли и ще ти нареди какво да вършиш, без да посмееш да се усъмниш дали заповедта не е грешна, без да ти пука за полезността на вършеното, дали не причинява страдания, за които лидерът надали ще отговаря някой ден, но изпълнителят 100 на 100 опира пешкира. Възлаганите върху лидера надежди „появява се и спасява“, както в комикс, винаги са напразни. Благините обсипват единствено близкото обкръжение на Спасителя, бива и случайни граждани да намажат. А от самонадеяните решения на лидера, те винаги са самонадеяни, патим вкупом.

Та повече от съмнителна е тази „нужда от лидери“. Има обаче нужда от умение групово и равноправно генериране на идеи, постигане на съгласие, превръщане на идеите в планове, реализирането им, договаряйки се с други групи нашите проекти да не им вредят. Простичко казано – животоспасяваща нужда от солидарност. Обаче откъде да се подхванем със солидарността, след като например на Централна гара в София ескалатор повлича възрастна жена – и от всички хора наоколо, включително въоръжените униформени търтеи, на помощ се притичва само едно момиче, 45 кила с мокър парцал? Как да практикуваме по-високото ниво на междучовешка солидарност, след като ни липсва елементарното възпитание да сторим път, да отстъпим място в трамвая, да се усмихнем, благодарим и пожелаем лек ден в бакалията, да го направим по вътрешно убеждение, по самоинициатива, без да ни го спускат като наредба от висините си „излъчените“ лидери? •

Васил Арапов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *