Те избраха да отвърнат на удара

печат
Когато държавата с ръцете на униформените си копои избива гражданите, е прието да се говори за „законност“. Когато гражданите отвърнат със същото и пратят куршуми по изпълнителите на държавното насилие, медиите в хор със законопослушните поданици вдигат рев до небесата за „тероризъм“.

Не се задоволяват да лепнат дамгата „терорист“, струва им се малко – хвърлят кални етикети „расист“, „антисемит“, „психопат“, каквото се сетите. Попържат „мръсното негро, посегнало на държавата, която го направила човек“. От негово име публикуват изявления, че искал „да убива бели“.

Съседът на Мика Джонсън, бял дори със слънчев тен, отхвърля клеветите за расизъм. 25-годишният Джонсън, извършил „нечуваното деяние“ срещу полицаите в Далас, е ветеран от Афганистан, изкарва си прехраната с почасови грижи за инвалиди. Гевин Лонг, застрелял трима и ранил други трима полицаи в Батън Руж, е сержант от морската пехота, носител на орден и други награди. Преди да посегне на блюстителите, заснема видео от Далас за празненствата по случай 4 юли и задава въпроса защо на деня, в който се чества въстанието срещу потисниците, едни въоръжени действия се считат за престъпление, а други – за героизъм. В посланието си споменава често за кръв, пари и революция.

На държавата щеше да е по-удобно, ако Джонсън и Лонг се бяха включили в масата блеещи „протестъри“, които искат „държавата да вземе мерки“ – тоест да се накаже сама, – при което задължително ще прояви максимална снизходителност към себе си. За властта би било чудесно, ако бяха започнали гладна стачка или се бяха самозапалили – все версии на „обърни другата буза за шамара“. Властта обожава да се борят срещу нея „ненасилствено“ и в „рамките на закона“, написан от нея и предоставил ѝ монопол върху насилието, както и привилегията да решава кога насилието е „оправдано“. Праща Джонсън и Лонг в Афганистан и Ирак да научат този урок, но те явно научават други. Явно по-добре са запомнили думите на своя отец-основател Джеферсън, че дървото на свободата трябва редовно да се полива с кръвта на патриоти и тирани.

Джонсън и Лонг избират онова, което им подсказа съвестта. Сами, без чужда помощ, карат студеното чудовище Държава да изцапа гащите, да пропищи за масова конспирация на „снайперисти“.

В медии, форуми и „социални мрежи“ се излива поток сълзи и сополи за „невинните убити“. Полицай обаче не се става насила. Полицията пази властта, а властта винаги е терор срещу народа.

Държавофилите, от обикновени полезни идиоти до платени апологети, извадиха статистики за това, че поне две трети от чернокожите в Америка били „криминален контингент“. Но спестиха други данни, според които три четвърти от „цветните“ живеят в мизерия, а повече от половината, които работят, в повечето случаи тежка и неблагодарна работа, пак едва се вместват в долния слой на обедняващата от 1970-те „средна класа“. Спестиха историята на расизма в Америка, спестиха нарочното създаване на наркотизирани банди, които да отнемат инициативата на социалните и революционните движения.

Фактите и цифрите са толкова крещящи, че наистина могат да бъдат удавени само в какофония от лицемерно негодувание. Разследване на вестник Солт Лейк Трибюн от щата Юта разкрива, че повече жители на щата са били убити от полицаи, отколкото от бандити или наркодилъри. За първите четири месеца на 2015 година 1 на всеки 13 загинали от огнестрелно оръжие е убит от полицаи. Цветнокожи в САЩ са 38% от населението, но 47% от убитите от полицията. 63% от убитите от полицаи невъоръжени хора също са цветнокожи. При чернокожите нещата са още по-драстични – едва 13% от населението, те са 24% от убитите от полицаи. В анализ на вестник Уошингтън Поуст се изтъква, че чернокожите американци е 2,5 пъти по-вероятно да бъдат застреляни от полицай, отколкото белите. Броят на застреляните от полицията невъоръжени хора на същото проучване – от началото на 2015 г. до средата на 2016 г. – е равен – по 50 чернокожи и бели от всичко 1502 застреляни от полицаи за тези 18 месеца. Тъй като обаче бялото население е близо пет пъти по-многобройно от чернокожото, това означава, че един невъоръжен чернокож е пет пъти по-вероятно да бъде застрелян от полицай, отколкото невъоръжен бял. Британският Гардиън е още по-точен: през 2015 г. е девет пъти по-вероятно чернокож младеж да бъде убит от полицията, отколкото някой от останалите американци. На национално проучване на избирателите от 2012 г. сред 5000 анкетирани едва 2% смятат, че полицията се отнася по-добре към чернокожите, отколкото към белите, а 60% твърдят обратното. От всички застреляни от полицията през последните 18 месеца в САЩ чернокожи, 13% са били невъоръжени, а от белите – само 7%.

Гръмко тиражираните расистки глупости, че чернокожите били „престъпен контингент“ и че полицаите били „по-нервни“ в населените места с висока престъпност, се разбиват на пух и прах в статистиката. Пред фактите боговете може да мълчат, но платените и безплатни дърдорковци не си затварят плювалника. В доклад за 2015 г. по данни на националното преброяване, ФБР и базата данни на Уошингтън Поуст ясно се изтъква, че няма никаква статистическа зависимост между нивото на престъпност­та в 50 големи града в САЩ и относителния брой убити от полицията. Един от авторите на доклада, Джъстин Никс от Университета в Луивил, е категоричен: единственият значим фактор за прогнозиране дали един човек, застрелян от полицията, е бил невъоръжен, е дали е чернокож. Променливите за нивото на престъпността нямат значение за прогнозирането дали застреляният е бил невъоръжен. Това просто засилва нашата увереност, че има присъща предубеденост. Полицаите виждат по-голяма заплаха, ако пред тях стои невъоръжен чернокож гражданин.

Расизмът е функция от социалната несправедливост, неин продукт, нейно оправдание, средство за разделяне, така че властването да продължи вовеки.

САЩ не са някакво огромно изключение. Европа вече започна да жъне посевите на дълго прикриваните мръсни тайни зад своята ерзац толерантност. Известният журналист и специалист по национална сигурност Питър Берген от CNN цитира следната „мрачна статистика“: пропорцията на мюсюлманите във френските затвори е около 60%, въпреки че те са едва около 8% от цялото население на Франция. В белгийските затвори положението е почти същото: 35% от затворниците са мюсюлмани при 6% от цялото население. Изследване на Станфордския университет показва, че френските граждани мюсюлмани имат 2,5 пъти по-малък шанс да бъдат извикани на интервю за работа, отколкото подобен кандидат християнин. Много от френските мюсюлмани живеят в мрачни предградия, на практика отделени от обществения живот във Франция. Според полицейското управление Renseignements Généraux, което следи размирниците, половината квартали с висок процент мюсюлманско население са „изолирани от френския обществено-политически живот“. Френският термин за тези квартали е „чувствителни градски зони“, в които младежката безработица достига 45%.

Семената на омразата и разделението никога нямаше да покълнат, ако почвата – държава – не беше толкова „плодородна“.

Джонсън и Лонг за съжаление само одраскаха студеното чудовище Държава. Те обаче направиха това, защото бяха осъзнали, че калугери не ще спасят раята. За тираните и техните слуги – кинжал и свинец, нищо друго не ги спира.

Истината ще бъде омесена с полуистини и откровени лъжи.
Няма да вярваме на помията, плисната от убийците.
Вярвали сме и ще вярваме само на дела и на значението на тези дела.

Екип на Свободна мисъл

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *