Технологиите на анархокомунизма

печат
В статията „Роботронната революция и ценностите“ от миналия брой бяха повдигнати някои проблеми на научно-техническото развитие и тяхното отражение върху социалните отношения. Без да оспорвам направените в статията изводи, бих искал да ги уточня и допълня.
Наистина, опасността от една псевдоавтономност, т. е. независимост на отделния човек от доброволно възникващи колективи, но в същото време негова зависимост от монополисти производители и дистрибутори, е реална. Очевидно е, че крайният потребител не е способен сам да възпроизведе някакво изделие от начало до край, освен ако не става дума за чисто механично сглобяване на вече произведени компоненти. Дори да събере на доброволни начала колектив, без този колектив да заприлича на корпорация, гонеща печалби, пак няма да постигне успех. На пръв поглед господството на корпорациите, способни да произведат милиони стоки и услуги и да ги сведат до потребителя, е предопределено. Сякаш сме обречени да бъдем роби на системата, ако искаме да продължим да се радваме на благата на цивилизацията. Това, в общи черти, е схемата на капитализма, но тя не е единствено възможната, която да работи и да е ефективна.
Слабото звено, което разбива тази безрадостна картина, е самият характер на съвременните средства за производство – тези, които имаме днес във вид на опитни образци.
Информационните и комуникационни технологии вече показаха своя потенциал да създават среда за самоорганизиране на хората в хоризонтални и на практика безвластнически мрежи. И ако софтуерът, който ни позволява това, е теоретично достъпен да го направи всеки – иска се само малко повече учене, – то възпроизвеждането на хардуера, тъкмо поради вече изложената схема, е почти невъзможно на дело.
Но въпреки това, софтуерът и всякакви бази данни (филми, музика, литературни произведения, други текстове) е лесен за копиране. Усилията на праводържателите да защитават от безплатно копиране своите (предимно откраднати от авторите, защото праводържателите все по-често не са автори, а прекупвачи, посредници) продукти остават напразни. Никакви юридически закони и никакви софтуерни препятствия не могат възпрат привържениците на свободното споделяне на информация, наричани „пирати“ заради практиката им „копилефт“, обратна на монополистичната и експлоататорска „копирайт“.
Обнадеждаващото е, че вече и хардуерът започва да придобива характеристиките на софтуер, т. е. може лесно да се копира.
Средството за това се нарича обемен принтер. Най-кратко бихме могли да го опишем като „портативна фабрика“, която сериозно съкращава и силно опростява традиционните производствени вериги. Доскоро тези машини работеха изключително с разни видове пластмаси, сред тях и фотополимери, но от няколко години опитни модели изграждат изделия от керамика, стъкло, лед, правят се опити с метал, но и още по-сложна материя – биологична. Т. е. всяка вещ, подложена на обемно сканиране, скоро ще може да бъде възпроизвеждана едно към едно. Обемният принтер е в състояние да напечата свой пълен комплект резервни части, а с помощта на автоматична монтажна приставка може да сглоби свое копие. До този момент човечеството не е имало самовъзпроизвеждащи се машини, които строят други машини. Лесно можем да си представим обемен принтер, който не просто възпроизвежда свои компоненти, но допуска и промяната им, зададена от оператора, т. е. моделът се усъвършенства или модифицира за специфични нужди.
И това не е пределът. Изследването на живите организми с цел възпроизвеждане на все по-фини процеси в тях за инженерни нужди се нарича бионика. Не е далечен моментът, когато ще се появи първият изкуствен фотосинтезатор. Тогава ще се съкрати и добивът на суровини (при това суровини, равномерно разпространени навсякъде, не само в определени географски точки), които захранват обемния принтер, като фотосинтезаторът ще може да осигурява не само материал, но и необходимата енергия за принтера. Принтери с висока резолюция ще могат да печатат не само свои копия, не само потребителски продукти (от облекло до компютри, автомобили и цели къщи), но и биологични обекти (органи за трансплантация, пълноценни храни без ниви и кланици, персонално пригодени медикаменти). И всичко това – от въздух, слънце, вода и съдържащи се в праха и по бунищата допълнителни елементи.
Технологиите често предхождат социалните промени. Първо възникват, предоставят възможности, после обществените традиции усвояват тези възможности, достигайки до техния предел. Следва смяна на технологичната парадигма.
Самовъзпроизвеждащите се машини (известни като „репликатори“) не са нужни на капитализма (кой би произвел апарат, след като може да го продаде само веднъж?), но въпреки това творческият ум на човека ги обмисля, разработва и строи. Нормативната защита на монополното владеене, колкото успя да възпре свободния софтуер и копирането на корпоративния, толкова ще попречи и на разпространяването на репликаторите. Владеенето и ползването им води до интеграция на труда, до превръщането му в творчество, до една истинска автономия на личността, която не противоречи, а естествено формира свободни колективи за решаване на по-мащабни задачи. Най-органичният модел за такова общество е анархическият модел. Обратно, йерархичният може да бъде стабилен единствено с принуда и насилие, а те, колкото и да са подплатени пропагандно, колкото и да са натрапвани като навик на поведение, не могат да траят дълго. Те ще предизвикат съпротива от същия този творчески свободен дух, който, виждайки перспективите, които не му е позволено да използва, ще се разбунтува.
Николай Теллалов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *