(Тема на броя: последният първи май) Равносметка на неравенството

печат
Основната грижа на днешните „синдикалисти в рамките на закона“ е да пазят „социалния мир“. Думичката „революция“ предизвиква у тях задух, заекване и запек и понякога искрено недоумение: „Какво им липсва на тия, та ние сме добре!“ Те наистина са добре – синдикалните централи мязат на бизнес-центрове, а „работническите лидери“ се обличат като мениджъри.

Социален мир няма и никога не е имало – води се организирана агресия от страна на богатите срещу бедните. Просто последните не се съпротивляват – от страх и от лъжливи увещания, че съпротивата е безсмислена.

Някога този ден е бил ден на истински борби, на решителна съпротива, революционни действия, поражения и победи. Победите са давали 8-часов работен ден, право на отпуски, болнични, гарантирана минимална заплата и други благини. Пораженията са се заплащали с живота, но са успявали да стреснат политици и работодатели, които са отстъпвали малкото, за да не загубят всичкото, ако налягането на социалното напрежение предизвика революционна експлозия.

Днес малкото подхвърлено на наемните работници е 690 лв. „средна работна заплата“ при средни разходи на човек минимум 545 лв., като според Националния статистически институт се харчат 940 лв. на човек – отново „средно“. Поне две трети от работещите обаче се оправят с 270 до 500 лв. месечно. Как? Като пестят – от здраве, от образование, от храна, дрехи и като „крадат“ – каквото и от когото успеят. Сметките и данъците им се прибират стриктно – държавата и монополистите тук не пропускат. На всичко отгоре работодателите не всякога плащат навреме. Криминализирането на това неплащане няма да се случи, преди да бъде линчуван някой особено нагъл чорбаджия.

Да им погледнем цифрите…

Малкото е това – официално 300 хиляди семейства у нас живеят под „прага на бедността“ – тоест с доходи под 560 лв. на човек месечно. А колко е справедливото?

Днес в промишленото производство, доколкото е останало, в селското стопанство, в добива, в поддръжката и услугите са заети около 2 820 000 души – наемни работници и т. нар. свободни професии. Това са хората, които създават реално благата в тази страна.

Всеки 100 работници издържат 49 пенсионери. Може би не всички от тях заслужават – до пенсия по-често доживяват чиновници и полицаи, отколкото миньори, металурзи, строители. Но това са нашите майки и бащи, дължим им грижа, а и 40 000 пенсионери продължават да работят.

Всеки 100 работници хранят и 42 малолетни. Те са бъдещето, те са нашите синове и дъщери, които ще връщат един ден грижата за себе си и някои вече го правят – работещите малолетни на възраст над 15 години според разни оценки са от 30 до 80 хиляди.

На 100 души работещи се падат 18 безработни. Далеч не всички от тях са „мързеливци“, както твърдят работодатели и политици. Повечето от тези хора са съкратени, уволнени, инвалиди.

100-те работници хранят също така още 40 паразити:

13 броя политици, администратори и чиновници;

5 полицаи и военни;

4 частни мутри;

18 броя работодатели и мениджъри.

Всеки 100 работници носят на гърба си 89 храненика и 40 паразита, като паразитите изяждат 63% от произведените от работниците блага.

За да не храним паразити, е необходимо спазване на редица условия и вземане на определени мерки:

• Ликвидиране на държавата, отмяна на законите.

• Обезоръжаване и разтуряне на армия, полиция, мутри; премахване на съдилищата.

• Транспорт, електричество за битови нужди, вода, достъп до комуникации – безплатно.

• Работнически контрол в предприятията – начало на социализация на собствеността, която да се стопанисва от трудовите колективи.

• Потребителски съвети, по места и към предприятията – за справедливо разпределение на благата и контрол над качеството на произведеното.

• Работнически и териториални милиции за опазване на реда и самозащита от бедствия, аварии, вътрешна и външна агресия. Повсеместно въоръжаване на трудовото население.

• Безкомпромисна пряка демокрация и последователен федерализъм.

• Солидарност вместо конкуренция.

• Договаряне вместо налагане.

• Свобода вместо страх.

…и да им видим сметката

Само така може да се отвори перспектива за развитие. Да се премахнат пречките пред свободата на хората сами да определят живота си. Поне три четвърти от тях ще се почувстват двойно по-добре в материално отношение, което ще създаде предпоставки за модернизация и автоматизация на производството, за рязко вдигане нивото на медицинското обслужване с акцент върху профилактиката на заболяванията, които косят млади и стари като средновековна чума. Без несигурност за насъщния и без страх за здравето, населението ще бъде въвлечено в процес на самообразоване, за да може да борави и да развива адекватни на времето технологии за добив, производство и рециклиране без пилеене на ресурси, но при пълно задоволяване на потребностите на всеки. Това обаче под хоругвите на днешните синдикати няма как да стане. •

Шаркан

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *