[Тема на броя: последният първи май (София)] Стига социален мир!

печат
Социален мир… Всички са чували по един или друг повод това клише от времето на навлезлия вече в петата си петилетка „преход“. Колко бил важен той („мирът“) за обществото, как трябва да благодарим за него на „социалните партньори“ и пр.

Пазарлъците в „тристранката“ (държава, работодателски организации, синдикати), поставянето на интересите на работодателите и държавата винаги на първо място, липсата на реална съпротива срещу антисоциалните решения и намерения на властите и насаждането на чувство на страх и безпомощност сред работниците – това, към което трябва да добавим и медийните манипулации, представлява общо взето „социалният мир“.

Какво ни донесе „социалният мир“ в периода, когато се структурира наново (политически, икономически и социално), обществото след краха на т. нар. „социализъм“ и беше разграбена „общонародната собственост“? Какви са резултатите от липсата на истински работнически организации в България, които безкомпромисно да защитават каузата си? От липсата на класово самосъзнание и чувство на солидарност сред хората (едни работници протестират, манипулирани, други ги оплюват)?

През последните години международната финансово-капиталистическа олигархия, под претекста на „кризата“, започна тотална война срещу защитното трудово законодателство и социалните придобивки на хората в световен мащаб.

С горчиво съжаление можем да кажем, че тези „бойни действия“ се водят доста далеч за немалко работници в България, защото тук те не живеят в 21-ви век, нито в 20-ти или 19-ти. Ако сравним положението на много трудещи се хора у нас – работа без заплата, без отпуск, без осигуровки, забрани за синдикално организиране, побои и унижения и т. н., – можем да кажем, че „социалният мир“ докара българските работници до положението на „колегите“ им от зората на капитализма през 17-18 век, когато първите фабрики са били наричани „домове на ужаса“.

Ако анализираме обективно и цялостно, ще установим, че „преходът към демокрация“ струва на българския народ по-скъпо от всички войни и национални катастрофи през 20 век! Такъв е и резултатът от него – „редукция“ на една трета от населението, демографска и здравна катастрофа, перманентна икономическа криза, криза на морала и културата – българите са най-бедни, най-болни, най-нещастни според официални проучвания. Бихме добавили, че сме станали апатични, безчувствени, лесно манипулируеми и страхливи.

За да променим това трагично положение, са ни нужни само две неща – опорна точка и лост. Опорната точка е осъзнаването на положението, в което се намираме, и причините за него. Лостът са организациите.

На „полето“ на „трудово-правните отношения“ и „социалното партньорство“ вече има организация, която не само че няма никакво намерение да си „партнира“, а напротив, възнамерява да обърне масата с мезетата и напитките…

Стига унижения, стига произвол, стига бедност и ниски доходи! И най лошата класова война ще е по-добра от такъв „социален мир“.

Социална борба без компромиси!

София, 1 май 2012 г.

Автономен работнически синдикат

Остави коментар

  • ИРИС КИМ

    САМО СТАЧКИ И ОКУПАЦИИ! След като всички останали средства за „мирна“ промяна на положението на работническата класа вече са били изпробвани и са се оказали безрезултатни, на хората им остава само едно – СТАЧКИ И ОКУПАЦИИ!

  • Много ми е интересно, кои ще стаякуват и окупират, като всички са лумпени, живеещи с идеята да се наядат и да се изсерат?

  • Е явно не са всички такива. А може онези, които днес са такива, утре да не са…

  • ще стачкуват и окупират онези, които си събудят мозъците (а ние се мъчим да сме досадните будилници, ама без копче за изключване). Ама и те ще са лумпени. Защото сегашното време е епохата на лумпените.
    В новия брой ще има статия по въпроса защо се получава така.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *