Тошизмът

печат

В този позорен документ се набива в очи нещо привидно странно. Не е странно, че активните анархисти са изрично определени за опасни елементи от тоталитарната диктатура – странно би било, ако не бяха.

Интересно е друго, че според член 1.12 на този указ в България има живи и ненаказани „агенти и помагачи на Гестапо,… на фашистката ДС и полиция,… активно участвали в разстрели, изтезания и побоища на комунисти, ремсисти, партизани, ятаци, работници, селяни и интелигенти” и тези хубостници са освен всичко друго и известни на Партията и правителството.

Годината все пак е 1973. Очевидно в България две десетилетия след Нюрнберг има свирепи военнопрестъпници, които не само са живи, но са и на свобода или им предстои освобождаване. Какви са шансовете един известен агент на Гещапо или някой активно участвал в разстрели и изтезания на партизани и ятаци да бъде помилван от „Народния съд”, който пращаше на бесилото далеч по-безобидни фигури? Има две възможности – или приемаме, че шансовете са никакви и Тодор Живков е имал предвид изравянето на мощите на ликвидираните фашистки главорези и повторното им затваряне за всеки случай, или… продължаваме да четем и стигаме до член 5:

„Настоящият указ не се отнася за гражданите, които … провеждат политиката на Партията … и вземат активно участие…, независимо какво е било тяхното политическо и социално положение в миналото и допусканите от тях грешки и слабости.”

Може пък някой прогледнал шпицкомандаджия активно да се е включил в БКП като „експерт”, защо да губим квалифицирания кадър?

Но защо точно 1973? Няма Унгарска революция, няма Пражка пролет, няма Кубинска криза, Виетнамската война свършва с победа на комунистите и мирният договор е подписан 10 месеца преди този указ. При война така или иначе има извънредно положение, което няма нужда от укази, за да прибира всеки „съмнителен”. Този указ не е за сигурността, а за несигурността – да всява страх у всеки, независимо какъв пост заема, че при „непосредствена опасност” другарят Живков ще определя кои са „двулично приобщилите се” и кои са „вземащите активно участие”. А социално-опасните ще гният в зандана до края на войната, без да е посочено какво ще стане, ако същата изобщо не започне.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *