Трети март и Деветнайсети февруари

печат

NIK трети март народно събрание заря 07_fmtКакво помним за тези дати? И защо само ги помним, без те да влияят върху делата ни, стремежите ни?

В деня на обесването на Левски телевизията се умиляваше от дангалаци, които на ръка преписали бележника му, за да го… внесат в парламента. Така „пращали послание“ на държавниците да станат „по-добри“. Все едно Левски е разнасял писъмца до османските власти, белким те се засрамят и започнат да управляват „за добро на раята“. На въпроса на репортера какво са запомнили дечицата от преписаното, над което са похабили две седмици, в кадъра на телевизионната камера попаднаха чисти ученически очички, изпразнени от всякакво мисловно съдържание. Нищо не запомнили, нищо не ги впечатлило. „Какво значи за вас днешният ден?“ – опита да покрие кухината на тези млади главици репортерката, олеле, бъдещето на нацията. И екна отговор: „Днес е велик ден!“

Ха така. Датата на смъртта на един революционер, при все кусурите му, за които е прието да се мълчи, нали е светиня, била ВЕЛИКА. О, да, велика е. За душманите на свободата е велика. За един възгордял се до небесата интелектуалец, спретнал филмова екшън карикатура за Левски, е велик. Понеже е реклама за „творбата“ му и понеже на този ден може патетично да се сърди на критики към филма, че някой посмял да не хареса „визията“ и то В ТОЗИ ДЕН.

Да, някои се сетиха, че Левски май казал нещо като „ако загубя, губя само себе си“ и така нататък. Но липсва доразвиване на тази мисъл, че „ако печеля, да спечелят ВСИЧКИ народи“. Липсва стремеж към общество, в което да важи принципът „ако почна да губя, всички ще ми помогнат да не загубя“. Липсва и прозрението, че Трети март всъщност бе поражение за делото на Апостола, най-вече – за делото на революционното движение, в което са участвали и Каравелов, и Ботев,… но и Стамболов, диктаторът, прегазил фактическата свобода на народа в името на „държавните интереси“.

На Трети март една империя е подписала мирен договор с друга. И после е наложила не република, чиста и свята, а монархия – а не казваше ли същият Левски, че „ако ще се борим за свой цар, сега си имаме султан“? И какво значи „да помним Трети март“? Да се смятаме за до гроб задължени на Александър ІІ, убит от своите поданици заради последиците от неговото „освобождаване“ на крепостните селяни в Русия? Или да се кланяме на поредния наследник на руския император?

Казват, че петвековното робство уж ни създало комплекси от факта, че нямаме държава. При все че чернокожите роби в Америка биха се радвали да са роби като българите под султана, а и освободените от крепостничество през 1861 г. руски селяни, дошли като войници в България през 1877 г., цъкали завистливо с езици. Казват, „чужда власт добра няма“ – вярно е, но нима „своята“ е добра? В колко войни ни въвлече „родната държава“, всички изгуби, колко въстания провокира с бруталността си, всички смаза така, както „и турчин не е клал“? Как без война ни съсипа през последния четвърт век?

Натъртено ни подсещат, че Левски бил ДЯКОН. Не умуват защо е напуснал Църквата, макар да е логично – тръгнеш ли с пушка за свобода, няма начин да останеш служител на една от опорите на османската държава. Основното обаче, което се помни, защото ни го припомнят системно и неуморно – гадните турци са врагът. Руснаците са приятели. Всичките турци и всичките руснаци. А българите са най-великите на света. И вадят свежо откъснати от градината на демагогията примери „в подкрепа“ на своите твърдения: цели 20% днешни турци се изказали за насилие в името на исляма. Но, съдейки по реплики в интернет, 80% българи всеки миг са хукнали кръв да леят за православната вяра – наложената с огън и меч по тези земи, между другото, – или горещо одобряват изтребване на мюсюлмани. Или поне бурно настояват за дискриминация. Спрямо всички мюсюлмани, щото били „талибани“. Бедни, богати, убивани от джихадистите – всички. Пък руснаците, нали са приятели по дефиниция, виж ги как юначно „трепят фашисти“, тоест украинци, щото биха ли ги трепали, ако онези не бяха фашисти!

Само че днешните турци излизат на протести срещу засилването на религиозното влияние в училищата, а ако (или когато) у нас въведат вероучение – колцина ще размахат юмруци на площада? Докато в Русия студенти по физика вече полагат изпити по православна култура. Турците митингуват против насилието над жените, а у нас тихомълком вилнее т. нар. домашно насилие и само засегнатите надават глас, и то слаб, не гневен, а хленчещ. Турците се бият с жандармите си против действията на властта, а у нас ще поднасяме на властниците преписания бележник на Левски и ще жалим загинали поради собствената си тъпота ченгета.

Жалка работа, драги и не само драги сънародници. •

Хасан Девринджи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *