Уроците от Гражданската война – ИНТЕРВЮ С ХУАН ГАРСИА ОЛИВЕР

Хуан Гарсия Оливер с другари анархисти след победата над военния пуч на 19 юли 1936 г.

печат
Хуан Гарсия Оливер с другари анархисти след победата над военния пуч на 19 юли 1936 г.
Хуан Гарсия Оливер с другари анархисти след победата над военния пуч на 19 юли 1936 г.

(продължава от предния брой)

Как преживя военния пуч от юли 1936?
Може да звучи нахално, но го преживях както очаквах. Членовете на Конфедералния комитет за отбрана на СНТ за Каталония се противопоставиха на военния бунт, точно както бяха предвидили. Знаехме как ще действат бунтовниците. Те нямаха силно въображение що се отнася до техниката на държавния преврат и освен това ни познаваха твърде зле. Мислеха си, че ще минат като на парад, без сериозна съпротива от наша страна, както обикновено. Тяхното невежество беше нашата сила. Новото беше, че съществуваше една добре организирана сила – нашите кадри за отбрана, решени да се бият.
Как по-конкретно?
Наскоро бяха открити много казарми от властта. Те образуваха един вид ветрило и доминираха над работническите квартали в покрайнините. Един от проблемите, стоящи пред нас, беше да оставим ли военните да излязат от казармите? Другият проблем беше трябва ли да призовем към генерална стачка? Според мен не трябваше: първо, защото нейната степен на ефикасност е във всички случаи спорна и освен това би изострила слуха на военните. Идеалното от моя гледна точка беше работниците да излязат на улицата без призиви за стачка. Дадохме две нареждания: от една страна да оставим войската да излезе от казармите, за да не ги превърне в крепости, и от друга – щом излязат, да се надуят сирените на текстилните фабрики и на корабите в пристанището като психологическо оръжие. Риск печели, риск губи. Залагахме на това, че ако не се съмняват в победата си, военните няма да се въоръжават до зъби. Рискувахме и спечелихме. Атакувани в тила, военните бяха изненадани и бързо разколебани. Без муниции, малко по малко започнаха да се предават. Единственото събитие, което не предвидихме, беше поведението на генерал Годед – командващият въстанието в Барселона. Виждайки, че ситуацията е безнадеждна, той поиска да преговаря с президента Компанис, за да се предаде на властите и да подпише прекратяване на огъня. Проблемът беше в това, че единствената легитимна власт тогава беше Конфедералният комитет за отбрана на СНТ за Каталония. Така ние решихме да продължим битката до пълното поражение на бунтовниците. Решението беше взето от комитета на площада пред театъра под един камион. Така мина всичко, без големи изненади.
Не оставяш никакво място за „спонтанния подем на масите“?
Те ни последваха. „Революционната гимнастика“ предполага, че кадрите на отбраната ще бъдат първи в битката, поемайки всички рискове. В това се различавахме от псевдореволюционерите, които практикуваха метода „Да се въоръжим и тръгвайте!“ Когато видя ръководителите на СНТ да поемат към центъра на града, работническата класа разбра, че този път часът на революцията наистина е ударил. В Сарагоса, обратно, действаха „по старому“: стачният комитет призова за революция и се скри в една изба. Естествено, призивът им не беше последван.
(следва)
Превод Георги Константинов

Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *