Турската държава и кюрдите

печат

В последно време Турция се мобилизира за мащабни акции на чужда територия срещу бунтовната организация Кюрдска Работническа Партия (ПКК). 100 000 военни са мобилизирани за нахлуване в базите на бутновниците, които се намират в северната част на Ирак. Макар да е създадена за борба на територията на Турция, ПКК се ползва със силна подкрепа от кюрдите в Ирак. По данни на турските власти около 3000 бойци на ПКК в момента се намират в Ирак.

Турската република в началото обявява границите си като “национален договор, включващ районите, в които живеят турското и кюрдското мнозинство”. В събралото се в Анкара първо Велико народно събрание има около 70 кюрдски народни представители, към които официално се обръщат като към “кюрдски представители”. Турският представител в Лозана Исмет паша заявява, че “кюрдите заедно с турците са основните елементи на Турската република, кюрдите на са малцинство, те са нация и анкарското правителство е колкото турско, толкова и кюрдско”. След подписването на Лозанския договор обаче политиката на Анкара бързо се променя. Кюрдите не са признати за народност. Заедно с кюрдската култура и език са забранени и имената Кюрдистан и кюрдски. Упоменаването на кюрдите и критиката на терора срещу тях се считат за тежки престъпления и строго се наказват. От 30-те години на миналия век, турската държава непрекъснато воюва в Кюрдистан. От 1979 г. и до сега Турция управлява Кюрдистан с военно положение и война срещу собственото си население.

Правителството на Ердоган прокара голям пакет от реформи, ограничаващи правата на близо 20-те етнически малцинства, живеещи в границите на Република Турция. Кюрдите настояват за конституционна гаранция, която да защитава останалите езици и култури освен тези на турския етнос.

По своето желание да унищожат кюрдския сепаратизъм Ирак и Иран (две от останалите три страни, в които има голямо кюрдско население) не отстъпват на Турция. Това беше и едно от обвиненията, заради които Садам беше обесен от „демократичната” власт на Ирак. Той също се бореше с тероризма, когато избиваше кюрдите, но тогава играеше в „добрия” отбор, а ние бяхме в „лошия”. Навремето, когато нашите управляващи стояха на една маса с подкрепящото ПКК съветско правителство, в нашата държава се сменяха имена, взривяваха гари и изселваха турци.

Сега положението е по-сложно. Днес кюрдите в Ирак са може би единствените жители на страната, чиято свобода нарасна след агресията на САЩ и често се сочи като една от благините, донесени от отвъдокеанските „освободители”. В иракската част на Кюрдистан има Макдоналдс. Районът е най-мирен в сравнение с околните райони, а в сравнение с досегашна си страдалческа история е направо процъфтяващ. Кюрдите там управляват вътрешните си дела без намесата на централна власт. От това се възползват борците за национално освобождение, които подкрепят частите на ПКК в неравностойната борба с турската армия. Няма съмнение, че ако американската окупационна армия обещае да не се меси, турското правителство ще проведе в тези територии геноцид, подобен на провеждания от десетилетия в Турция, но много по-бърз и смъртоносен. За своя геноцид срещу кюрдите турското правителство дълги години беше най-големият получател на военна помощ от Вашингтон.

В случая ПКК (марксическа партия с изявен лидер и терористични похвати) се ползва за чучело по същия начин, по който се ползваше Садам. Американската армия нахлу в Ирак със стохилядна армия, за да ликвидира един единствен човек. „Косвените” жертви покрай Садам наброяват вече стотици хиляди хора, нямащи нищо общо с диктатора и неговата свита. Подобен е подходът на Анкара – само омразата към „чуждите” крепи сегашната абсурдна турска власт и това е единствената причина за поредните ґ борби с „тероризма”.

Златко Костадинов

Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *