Турската полиция убива, съпротивата не забравя!

печат

AN22105296Protestors-c_optИнтервю с турския активист с анархистки убеждения С. Б. за Без Лого

Преди броени дни видяхме Турция да се превръща в една от най-ожесточените сцени на противопоставянето между държавата и работниците по време на 1 май. Можеш ли да ми кажеш малко повече за традицията, свързана с този ден в страната? От къде идва значимостта му за хората там?

С. Б.: Това, което се случи на 1 май, е в пряка връзка с историческото противопоставяне между работниците и Турската държава и най-вече с „кървавия 1 май“ през 1977 г., когато фашистките Сиви вълци, младежка организация на Партията за националистическото действие и Държавата, убиват 34 души. Първомайските протести на площад Таксим в Истанбул са забранени оттогава под претекст за опазване на сигурността, сякаш работниците са отговорни за кръвопролитието. Оттогава площад Таксим се превръща в символ на съпротивата и всяка година на 1 май ние се срещаме там с репресивния апарат на Държавата.

„Борбата на човека срещу властта е борба на паметта срещу забравата“ (Милан Кундера) – ние не сме забравили какво се случи на площад Таксим през 1977 г.

Тази година?

С. Б.: Тази година правителството на АКП (Партия на справедливостта и развитието) не измени на политиката на всички политически партии в Турция и продължи традицията на държавното насилие. Стигна се дотам, че дори спряха градския транспорт, за да попречат на работниците да дойдат на Таксим, което показва, че правителството вижда обществения транспорт като подаяние, което могат да си вземат обратно, когато решат. Това „фараонско“ или „Левиатанско“ поведение не е учудващо – все пак това е в природата на държавата. АКП не забрани честванията на 1 май заради евентуални проблеми със сигурността, а заради политическото значение на датата. Мустафа Саръгюл, кмет на квартал Шишли в Истанбул, обясни много ясно: „Цената на предпазните заграждения би била много по-малка от тази на сълзотворния газ, спирането на градския транспорт и други, но АКП не искаше да плати политическата цена на 1 май“. Резултатът – стотици ранени, включително и 17-годишната Дилан, уцелена с изстреляна от полицията в главата ѝ граната със сълзотворен газ.

Както винаги в подобни случаи, се чуват гласове обвиняващи протестиращите. Какво мислиш по този въпрос?

С. Б.: Не смятам да отговоря на този въпрос в традицията на либералния дискурс за „мирно празнуване на 1 май“, сякаш е нормално и приемливо десните да работят със сопата. В Турция съществува дискурс на насилие. И най-мирният закон сам по себе си е форма на принуда, но действията на полицията надхвърлят дори това. Присъствието им на публично място като форма на принуда също е насилие. Начинът, по който функционира Турската държава, системно нарушавайки човешките права, обезценявайки труда на хората и поставяйки жените в подчинено положение, е насилие. Това, което мога да кажа на тези, които обвиняват турските работници, че не са „празнували мирно“ е, че всички придобивки, които имат, са продукт на борбата на същите тези хора. Камю е казал „Няма съзнание извън улицата, защото историята се случва само на улицата“.

Можеш ли да ни дадеш други примери за репресии от страна на държавата срещу различни протестиращи групи?

С. Б.: Полицията винаги е използвала непропорционална сила срещу протестиращите в Турция и, разбира се, политиците винаги претендират, че това не е така. Неотдавна, преди изборите през 2011 г., когато протестиращите се изправиха срещу плановете на правителството и АКП да построят ВЕЦ в Хопа (град на границата с Грузия – б. ред.) с вредни последствия за околната среда, полицията уби пенсионирания учител Метин Локумчу със сълзотворен газ. Полицията не се колебае да използва всякакъв вид насилие срещу хора, противопоставящи се на правителството, в това число и срещу кемалисти.

Кои са групите, които по традиция се съпротивляват срещу терора на държавата?

С. Б.: Има няколко течения на съпротива в турското общество: левичарски студентски движения, синдикати, най-вече ДИСК (Революционна конфедерация на синдикатите), анархисти, кемалисти, но те нямат толкова силно влияние, колкото кюрдското движение под шапката на БДП (Кюрдска партия на мира и демокрацията). Ако трябва да съм честна, кюрдското движение представлява най-голямата сила от изброените. Дори след преврата през 1980 година, когато жестоко се потиска левицата, кюрдската съпротива се изправя сама срещу репресиите. Събитията от този първи май ни показаха, че Турската комунистическа партия (сталинисти, в момента пропагандиращи срещу приемането на сирийските бежанци в страната), която би трябвало да бъде срещу правителството на АКП, буквално избяга от сблъсъците с полицията, организирайки своите празненства в азиатската страна на града. •

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *