Тютюнев клин какъв друг клин избива

печат

Отново страшно важен въпрос разтресе обществото! Да се пуши или да не се пуши? Въпрос на живот и смърт – буквално, без майтап.

Непушачите имат право да не желаят някой да ги трови от съседната масичка в заведението. Дума да няма – прави са. Само дето през прозореца влиза един такъв „чист“ софийски въздух, че дали редом дими нечия цигара, или не, няма никакво значение.

Пристрастяването към никотина е по-силно от това към алкохола, а алкохолната зависимост е сравнима с хероиновата. В прав текст: тютюнопушенето е наркомания, пушачите си го знаят. Наркоманията не се лекува със забрани, най-радикалното лечение би било да премахнем онези фактори на дискомфорт, които карат човек да посегне към наркотика като към обезболяващо. Е, и това ще стане някой ден, но докато битието ни е болезнено, пушачите също имат право да поемат осъзнат риск, след като не вредят непосредствено на околните, за да се почувстват по-добре за момента. Сам по себе си никотинът има известен положителен ефект, вредните последици се причиняват от катраните и най-вече от въглеродния окис, който отравя кръвта, намалява концентрацията на активен хемоглобин за захранване на органи и тъкани с кислород. Но защо тогава „загрижените“ институции и организации не съдействат за по-голяма достъпност на такива щадящи здравето и на консуматора, и на намиращите се до него въздържатели, каквито са никотиновите дъвки и никотиновите инхалатори, познати с помпозното „електронна цигара“ – въпрос без разумен отговор. Защо данъците върху алкохола и цигарите не отиват направо, без чиновническо „управление“, за здравната система? Също питанка в пустиня.

Все пак, по-интересно е да видим кой стои зад гърбовете на агитките „за“ и „против“ пушенето на обществени места, засега закрити, но предвид „европейския челен опит“ с тенденция за забрана да димим и на улицата – докато по пътното платно профучават смърдящи на канцерогени автомобили. Кой има интерес хората да пушат? Като че ли е очевидно: тютюнопроизводителите, тютюноизкупвачите, тютюнотърговците – с нарастваща степен на изгода за себе си. Тютюневите компании въртят милиарди. Но от данъците им и акцизите се захранват държавни бюджети. За България – това е поне четвърт от приходите в хазната, а от нея първо се дава на чиновници и политици, а после на пенсионери и така нататък. Приликата на държавата със съучастник в тютюневата наркомания, при все нейните действия за ограничаване, също е очевидна. Особено когато тя яростно преследва „контрабандата“ с цигари – поминък за доста трайно останали без работа граждани.

А кой се бори с „порока“, уж в името на нашето здраве? НПО? Кампаниите им струват пари. Би било любопитно да се види финансирането на неправителствените антитютюневи изяви. Само че това се води „поверителна информация“, не толкова строга като „класифицираната“, държавната или търговската тайна. Затова разсъждаваме: здравната система ли има интерес от по-малко пушене? Предвид комерсиалния характер на медицината у нас и в „развитите страни“ – съмнително. Работодателите ли са заинтересовани? Понеже времето за пушене е загубено време за работодателя? Тези загуби са пренебрежими, началникът така или иначе ще избие от подчинения каквото е планирал да получи – например ще го накара да остане повече на работното място. Понеже пушачите по-често боледуват, по-рано губят работоспособност? Работодателят разполага с резерв – безработните, на които може да постави всякакви условия. По-болните пушачи статистически и по-рано умират, по-рано престава изплащането на пенсиите – върнахме се към пряка полза за държавата, която разпределя данъчните приходи за харчене.

Но още по-интересно е следното: самото забиване на вертикални клинове в обществото, разпарчосването му на агитки, които се карат, дори бият, съдят се едни други, мразят се, губят и последните остатъци чувство за солидарност. Вертикалните клинове успешно маскират хоризонталното разпределение на хората на бедни и богати, на привилегировани управленци и все по-безправни изпълнители, на началници и подчинени. Тютюневият клин върши същата работа, както електоралния: разделя работници на тълпи, лесни за манипулиране от сладкодумни лидери. Разделяне с едничката цел – успешно властване. И в това се крие отговорът, или поне същината, върху която да се помисли по всички зададени в тази статия въпроси, заедно и с неволно пропуснатите. •

Васил Арапов

Остави коментар

  • Добавям нещо пропуснато – трениране на обществото да приема безмислени забрани. Когато започна голямата кампания по забраната за пушене на обществени места, изглеждаше, че у нас това е невъзможно да се случи. Но се случи и една голяма част от обществото, въобще забрави къде се намира границата на допустима намеса на държавата в личния живот. Само преди месец, постоянни чекпойнтове в центъра на София изглеждаха невъзможни, но в момента сме като в Тел Авив. Измисляш проблем и предлагаш решение – по този начин можеш да прокараш и най – безумната идея.

  • наистина пропуснахме.
    Може би има мегдан за цяла тема по този въпрос (?)

  • Този въпрос е много по-сериозен отколкото се представя в обществото. Кое кара хората да се друсат, да бягат от реалността, да се пристрастяват? Кое е дрога – познавам хора пристрастени към яденето – кое е лекарство? Защо държавата поощрява някои дроги – очевидно по-вредни от обявените за нелегални и настоява за наказания, съизмерими с тези за убийство, само за употреба или притежание? Съвпадение ли е, че се поощряват субстанции, които не пречат на работния процес, независимо от вредата им, за сметка на такива, които те карат да преосмисляш, пак независимо от вредата? И всичко това в името на общественото здраве!? Защо наистина акциза от тютюн и алкохол не отива в здравеопазването? Ако е до акциз, защо не сложат акциз на всички дроги и не отрежат 50% от доходите на мафията? Ако е до обществено здраве, защо не насочат 100% от акциза за превенция, пък да видим другата година ще се събере ли някакъв акциз изобщо? Въпросите са много, отговорът е един – кеш.

  • в десятката.
    а може и да се разшири още: играта с преминаване към лятно часово време (реални ли са ползите? не превишават ли негативите?); спортът (изключително) като зрелище; рекламните кампании; фокусирането върху телевизиите върху измислените драми в сериали, шоута, „из живота на звездите“.
    Отговорът пак е същият де.

  • Ако решавам за самата себе си най-добре е да не се пуши, разбира се. Но също така не може да се наложи на някой да не пуши! Пушачите – също са хора, а това е тяхна работа и личен избор да пушат или не. Така че на партньора си пушач, реагирам с разбиране, макар и без одобрение. Ако реши да се откаже ще подкрепя , но да се настоява на това, повтарям, няма да го направя.

  • богиньо,

    въпросът не е в това дали някому се забранява пушенето или не.
    Проблемът е в използването на явлението като повод за разделение, за сблъскване на пушачи с непушачи – като насъскани за забава кучета. Или петли. Или овни.
    Би трябвало да ти е познато от всекидневието ти на божествения Олимп – Троянската война например.
    😉

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *