У нас няма революционен потенциал

печат
Причината е настъпилото през последното столетие преструктуриране на производствената и обслужващата сфера. Драстично намаля броят промишлени работници в развитите страни, във втория ешелон на които се числеше и България по силата на принадлежността ѝ към съветския блок. Причината за това е нарастващата механизация на производството. Още по-драстично намаля селското население, особено земеделските производители – и днес у нас под това название имат предвид най-вече наедрелите земевладелци и арендатори. Нарасна неимоверно т. нар. „сфера на услугите“, както и административната бюрокрация – за нея също се говори като „доставчик на услуги“, като повечето от тях не са търсени от гражданите заради някаква потребност, а защото им е натрапено да ползват тези услуги поради законови изисквания. Ярък пример тук е ролята на юристи, брокери, консултанти, все повече от тях частни, но съществуващи с благословията на държавата, която им подсигурява клиенти. Увеличи се контингентът сезонни работници, временно трудоустроени, множество дребни преразпределители на продукти на чужд труд, в това число и на вносни стоки, като последните отдавна надвишават собственото производство. С една дума, трудещите се, не само у нас, но и по света, се лумпенизираха.

Ако при традиционните поминъци можехме да наблюдаваме определен мирогледен модел, сиреч повече или по-малко „класово съзнание“, а значи и съпротивителен потенциал, то ценностната система на лумпена е да се приспособява и спасява поединично, прецаквайки ближния.

Текучеството е високо, лумпенизираният не по свой избор гражданин търси най-изгодна работа, като се пробва на най-различни места само и само да си подсигури средства за съществуване. Даже запазвайки професията си, например шофьор, съществува голяма разлика между работата в градския транспорт, доставката на поща, зареждането със стоки на кварталните бакалии, таксиметровите превози и личния шофьор на някой тузар със съответните отражения върху начина на мислене и оценка. Поставени в конкуренция един спрямо друг, без онова, което се нарича „корени“ в бранша, лумпените много рядко и много трудно се солидаризират един с друг, а когато това става, то е по съвсем странични на социалното им положение критерии – футбол, етнос, цена на горивото, търсене на облага. Лумпенът гледа изключително личния си интерес и интереса на своето семейство, репресиите и несправедливостите към колегата му не са повод за възмущение, не са мотив за реакция на групово самосъхранение, а повод за старание от страх, както и възможност за някакъв вид напредък „в кариерата“. Разбира се, не само лумпените се държат по подобен начин, но за лумпена това е типично.

Лумпенизацията е обхванала цялото общество, дори и претендиращите за „елит“ персонажи. Ако в по-отчетливата „класова епоха“ буржоазията се е стремяла да се закичи с атрибутите на аристократите, то днешните новобогаташи – в недалечното си минало верни слуги на „социалистическия“ режим или просто тарикати с връзки – не крият просташките си вкусове, а дори ги издигат в култ, наливат средства в „развитието“ им.

Лумпенизирана е и без това жалката нашенска интелигенция – допреди десетина години все още беше модно да си опозиционер по принцип, докато днес вече други ветрове веят – за „синергия“, за „диалогичност“, за глобализация, за „гражданско общество като коректор на властта“ (но не и неин непримирим противник!) и прочее изпразнена от смисъл еснафско-чиновническа мода. Съответно и ветропоказателите се ориентират според посоката, откъдето мирише на сигурен доход или поне на възможност за осребряване на настоящата заета политическа, социална и „гражданска“ позиция.

Затова сред различните сортове лумпени, лумпенизирани и намиращи се под натиска на лумпенизацията просто не се открива социална група, готова да се бори радикално, защото няма какво друго да губи, освен оковите си. Особено след като за послушното носене на окови се плаща с обещания за социални гаранции. Докато лумпенът се усети, че го лъжат, животът му е попреминал, физическите сили и здравето са спомен, а способността му да мисли е заместена с рецитиране на афоризми със съмнителна стойност. Увреден е даже рефлексът му да се гневи – лумпенът се ядосва на дребно и си го изкарва на съседа. Така, докато раята се боричка помежду си, чорбаджията – и той лумпен, но с повече власт от пари или пост – може да спи спокойно.

Толкова ли е безнадеждно положението с революционния потенциал? Не съвсем. Няма социални групи с характеристики на такъв потенциал, но остават критични и будни личности с определени качества ценни поуки от житейския опит. По този начин проблясъци на революционни нагласи може да се очакват почти по цялата обществена пирамида. Въпросът е как да се свържат и да се почувстват като творческо малцинство, способно да задвижи социалния прогрес.

Проблемът тук е, че все още активните и будните телом и духом граждани се въртят в омагьосания кръг на илюзиите за „промяна в рамките на закона“, макар че мнозина от тях подозират самата законова система в изначално мошеничество.

Иначе казано, останките от революционния потенциал се задушават под напора на идеологията на лумпените – приспособявай се и се надявай, че някъде дълбоко в цялата дивотия на сегашната система има скрит някакъв висш смисъл, който по вълшебен начин сам ще оправи всичко. •

Н. Т.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *