УБИЙ КРАДЕЦА!

печат
Фермери пребиха до смърт заловен крадец. Охранители застреляха грабител. Новини, които според медиите обществото посрещна с одобрение.

Крадецът е омразна фигура. Той отнема „честно спечеленото“. Лишава не само от средства за живеене, понякога драматично необходими буквално веднага. Оскърбява и унижава пострадалия, кара го да се чувства нищожество. Жертвата, колкото и време да мине от неприятната случка, не открива в себе си сили да погледне на нещата без филтрите на засегнатото самоуважение и понесена щета, да се запита за причините „наглият престъпник“, почти винаги описван като „добро момче“ и „не мога да повярвам“, да посегне, какво го е накарало, имал ли е друг, рационален изход. Крадецът е по-черен от дявола. Призивът „убий крадеца“ ехти под небето от векове.

Заслужаваха ли селският крадец и двайсетгодишният младеж смъртта си? Може би. Да допуснем, че е имало основание да понесат доста сурово възмездие за кражба на стотачки и опит за отмъкване на хилядарки. Какво ли обаче заслужава по същия аршин крадецът на милиони и милиарди – държавата?
Когато на публични протести настояват за съд над един или друг мошеник, тоест крадец, на едро, искат го в затвора. Не викат „обесете го!“ – вайкат се пред най-големите крадльовци от държавния апарат да вкарат малкия крадльо, защото всички крадци са лилипути пред държавата, зад решетките.

От разликата в цената на горивата на едро и на дребно търговците изтупаха джобовете на шофьорите в обем, комай равен на второ КТБ. Някой да им е пратил патрон по пощата? Да е хвърлил, хайде не ръчна граната, поне пиратка, в офисите им?
Държавата ампутира безчет данъци, такси, глоби и друга „дребна лепта“. И ги прахосва. Което не прахосва, инвестира в талиите и вратните обиколки на държавните чиновници – мнозина от тях видимо наедряха, навлякоха бая по-скъпи парцалки. Смърт за тях – защо не?
Държавна агенция купувала храни, уж за бежанците, на по-високи цени. Пак кражба. Обесени има ли? Пребити с камъни? Изгорени на клада? Разстреляни пред строя под барабанен ритъм? Накарани да изпият юзче отрова? Тц?

Накъдето и да погледнем, виждаме кражби, за които прилагателното „нагъл“ звучи непростимо снизходително. Понякога се оказва, че „деянието не е забранено от закона“. Легална далаверка демек. Чест и слава на хитреца, намерил пролука в „екзактните нормативни актове“. Мънинка такава пролука, само ТИР минава през нея, за самолетоносач вече била тясна. Знае ли се кой е оставил тази незначителна пролука? Мистерия.
Здравната каса попиля, извинете, УСВОИ средства, наличието или липсата на които в прекия смисъл на думата са въпрос на живот или смърт – призова ли някой към линч над бюрократите от касата?
Примери – безброй. Да ги нарежат на лентички, да ги пресоват в блокчета – цяла година ще захранват малка електроцентрала с твърдо гориво. Одобрение за убиване на овластените крадци не просто НЯМА, то предварително е порицано като „клатене на държавата“ и други подобни страхотии.

Озверяващият и душевно издребняващ наш народец затова се кефи на убиване на наистина дребни крадци, защото с това се разсейва, бае си на болежката, че на големите апаши хем им се разминава, хем продължават да командват същия този народец, хем вземат награди за дейността си – тежката и отговорна работа на „пастири народни“.

Хасан Девринджи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *