Учители дели океан

печат
В началото на юни учителската колегия в България влезе в новините. В ролята на PR патерица за правителството. Няколко дни медиите в България разтръбяваха учителската драма – ще има ли 10% увеличение на заплатите, или не? Накрая Борисов приключи драмата с фатмашка експедитивност: въпросът с повишенията е решен – повишения няма да има.

По същото време протестите на учителите в мексиканския щат Уахака – осем застреляни, 50 ранени от полицията – не успяха да влязат в новините.

В България правителството събра на „конгрес“ 12 000 души и подбра само 8 от тях, които да вземат думата, без да кажат нещо по същество.

В Мексико учителите протестираха втори месец срещу отнемането на автономията им и унищожаването на общностните училища. Тези политики се спускат от Големия брат на север, САЩ, и целят нещо, което у нас отдавна е факт – тотален контрол над образователната система от страна на държавата. Учителите имат сериозна причина да се борят – в момента правителството не може да ги назначава или уволнява.

Последното избухване на българските учители беше 40-дневната стачка през 2007 година. Оглавена и озаптена от казионните синдикати, тя подпомогна реформата, прокарвана от правителството. Въведените делегирани бюджети развързаха ръцете за закриване на училища и превърнаха директорите в особен вид предприемачи, развиващи частен бизнес с общинска собственост. Учителите се превърнаха в заложници на намаляващия брой ученици и пълновластното ръководство, назначавано с министерска заповед.

Учителите в Уахака от години се бунтуват в защита на „нормалните училища“ – отворен път за децата от бедни семейства в провинцията и от семействата на самите учители, по който да станат обучени преподаватели. Завърнали се в селата и бедните квартали, тези учители често играят важна роля за развитието на движенията за социална справедливост. Пресен пример за ролята на тези училища е „изчезването“ на учениците от Айоцинапа преди 2 години. След сблъсък с полицията, 43-ма ученици от „нормалното училище“ „изчезнаха“, а телата им бяха открити два месеца по-късно в найлонови чували край река Кокула.
Според Янка Такева, която оглавяваше стачката през 2007 година, юнският събор е „израз на уважение към учителската професия“. Съборът, организиран от „социалните партньори“, бил наследник на съборите от времето на българското Възраждане, на който учителите решавали самостоятелно и непринудено проблемите си.

През май учителите окупират централните площади на Мексико Сити, откъдето са насилствено прогонени от полицията. 3000 от стачкуващите учители са уволнени и същата заплаха е отправена срещу всички посмели да продължат стачните действия. Последват масови арести. Двама от лидерите на учителския съюз, Франциско Виялобос и Рубен Нунес, са хвърлени в затвора по скалъпени обвинения за финансови злоупотреби. В отговор учителите блокират няколко магистрали към Мексико Сити, за да спрат движението на полицейските части, мобилизирани да „разчистят“ учителските окупации в столицата. Полицията атакува с огнестрелни оръжия, гумени куршуми и газови бомби. Газ е пръскан над града и от правителствени хеликоптери. На стотиците ранени е отказана медицинска помощ. Болницата е окупирана от властите и вътре са допускани за лечение единствено полицаи. Правителството арестува още един лидер на учителските организации – Еухенио Корнейо.

Български учители недоволстват от събора. Не допуснали плакат, на който пише „Реформата зависи от учителите“. След няколко часа ефирни надежди за лелеяните 10% Борисов ги попари с думите „Аз не ги знам да ги има (парите – б. р.) държавата“.
Според списание Dissent най-бедните учители в Мексико „с мъка изстъргват около $610 на месец“, а средната заплата е двойно по-висока.

Според синдикатите средната учителска заплата в България е под 730 лева.

Наблюдател

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *